Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Козируването му прекрасно хармонираше с неговото безкрайно доволно и безгрижно лице. Швейк приличаше на гръцкия бог на крадците в трезвата форма на австрийски пехотинец.
За миг поручик Лукаш притвори очи при вида на храбрия войник Швейк, който го прегръщаше и целуваше с погледа си.
С такава любов блудният загубен и отново намерен син трябва да е гледал баща си, когато той в негова чест е въртял овена на шиша.
— Господин поручик, разрешете да доложа, отново съм при вас — обади се Швейк от вратата с такава откровена непринуденост, че поручик Лукаш мигновено се опомни. От момента, когато полковник Шрьодер му беше съобщил, че отново ще му окачи Швейк на врата, поручик Лукаш всеки ден мислено отлагаше тая среща. Всяка сутрин си казваше: „Днес той няма да дойде, може пак да се е провинил нещо и да го задържат още.“
Със своето влизане, изпълнено така мило и просто, Швейк тури кръст на всички тия комбинации.
Той погледна ротния фелдфебел Ванек и като се обърна към него, с приятна усмивка му подаде книжата, които извади от джеба на шинела си:
— Господин фелдфебел, разрешете да доложа, трябва да ви предам тия документи, които ми дадоха в канцеларията на полка. Във връзка със заплатата и зачисляването ми на храна.
Швейк така свободно и фамилиарно се движеше в канцеларията на единадесета рота, сякаш беше най-добър приятел с Ванек. Ротният фелдфебел реагира само с думите:
— Оставете ги на масата.
— Много добре ще направите, Sie Rechnungsfeldwebel, да ни оставите насаме — каза поручик Лукаш с въздишка.
Ванек излезе, но остана да стои зад вратата, за да чуе какво ще си говорят Швейк и поручикът.
Отначало не чуваше нищо, защото Швейк и поручик Лукаш мълчеха. И двамата дълго време се гледаха и проучваха. Лукаш гледаше Швейк, като че ли искаше да го хипнотизира, също като петле, застанало срещу някое пиле, готово да се нахвърли върху него.
Швейк както винаги гледаше поручик Лукаш с топлия си нежен поглед, сякаш искаше да му каже: „Ние отново сме заедно, сладка душо, сега вече нищо няма да ни раздели, гълъбчето ми.“
И понеже поручикът дълго време не проговаряше, Швейковият поглед заговори с печална нега: „Кажи де, кажи нещо, златният ми, обясни се!“
С думи, в които се стремеше да вложи значителна доза ирония, поручик Лукаш прекъсна мъчителната тишина:
— Добре ми дошъл, Швейк, благодаря за посещението. Гледай ти какъв неочакван гостенин.
Той не можа да се въздържи обаче и цялата му ярост от миналите дни се разрази в ужасен удар с юмрук по масата, вследствие на което мастилницата подскочи и пръсна мастило върху ведомостта за заплатите.
Едновременно с това подскочи и поручик Лукаш, застана пред Швейк и изрева:
— Говедо такова! — и започна да се разхожда в тясното пространство на канцеларията, като плюеше винаги, когато се изравняваше с Швейк.
— Господин поручик, разрешете да доложа — каза Швейк, след като поручикът не преставаше да се разхожда и яростно да хвърля в ъгъла смачканата хартия, която вземаше от масата всеки път, когато минеше покрай нея, — аз предадох писмото в пълна изправност. Намерих благополучно госпожа Какони и мога да кажа, че тя е много хубава жена. Аз всъщност я видях само разплакана…
Поручик Лукаш седна върху леглото на ротния фелдфебел и пресипнало извика:
— Швейк, вашите истории нямат ли край?
Швейк продължи, сякаш не беше чул:
— После ми се случи една малка неприятност, но аз поех всичко върху себе си. Те не искаха да ми повярват, че си пиша с госпожата, така че за по-сигурно, за да залича всички следи, при разпита аз глътнах писмото. След това просто по някаква случайност, иначе не мога да си го обясня, аз се забърках в едно малко твърде незначително сбиване. Но се измъкнах и от това, признаха невинността ми и ме изпратиха на полкови рапорт, а в дивизионния съд спряха следствието. В канцеларията на полка стоях само няколко минути, докато дойде господин полковникът. Той ме понаруга малко и каза веднага да ви се представя, господин поручик, като ординарец на ротата. Заповяда да ви съобщя, че ви моли да се явите веднага при него нещо във връзка с ротата. Има вече над половин час, но той, господин полковникът, не знаеше, че ще ме замъкнат и в полковата канцелария. Там стоях повече от четвърт час, понеже ми бяха задържали заплатата. Трябваше да си я получа от полка, а не от ротата, нали са ме водили като полкови арестант? Изобщо там всичко е измешано и объркано, човек може да се шашне от цялата работа…
След като чу, че преди половин час е трябвало да бъде при полковник Шрьодер, поручик Лукаш побърза да се облече и рече на Швейк:
— Вие, Швейк, отново ми помогнахте да стъпя на краката си.