Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Защо кресльовци? — озадачено попита един от нисшите вампири.
— А ти да не смяташ да се смееш, когато ти одират кожата жив? — отговори на въпроса с въпрос Велхеор.
Ейнджъл видимо пребледня, но упорито сви устни и повтори:
— Идвам с вас.
Може би с тези думи той спечели малко уважението ми. Съвсе-ем малко, но все е по-добре, отколкото нищо.
— Добре — усмихнах се аз. — Но не забравяй, в Прокълнатите земи за всичко ще слушаш мен и Велхеор. Ако искаш да се върнеш жив и цял.
— Или поне жив — ехидно добави Велхеор.
По-нататък продължихме вече седмината, но отново не стигнахме много далеч. Не, патрулите не ни спираха, много добре познаваха мен и Велхеор и не искаха да контактуват с моя питомец. Но при портата сред стражите лъскаше подозрително позната плешивина.
— Ох, сега ще имаме проблеми — казах уморено на Велхеор. — Трябваше да потърсим друг път.
— Няма друг път — спокойно отвърна вампирът. — Нали ти казах, че по време на бойни действия охраната е засилена и са активирани всички защитни заклинания. Без способностите си не мога да напусна форта незабелязано, а сега вече и с цялата тази компания веднага ще ни забележат.
Стил за пореден път провери дали маската, взета от нисшите вампири, му стои добре на лицето. Спомняйки си невероятната интуиция на Ревел, вероятно свързана по някакъв начин със забранената магия, аз също се притеснявах за анонимността на Стил, но това не беше основният ни проблем. Предполагам, че ако шефът на службата за сигурност наистина иска да ни задържи, той ще го направи. И, както показа неотдавнашният опит, Висшите вампири не са му пречка.
— Къде отивате? — навъсено попита Майстор Ревел, когато се приближихме до портата.
— Сякаш не знаете — отвърнах аз, като го гледах в очите.
Надявах се, че погледът ми е достатъчно твърд. Аз всъщност изобщо не бях нервен, но за да спечелиш игра на погледи с шефа на сигурността трябва да имаш особена вътрешна сила.
— Предполагам — студено каза Майсторът, обхващайки с поглед пъстрата ни компания. — Но определено не очаквах да видя тук Ейнджъл Митис. Как така сте се забъркали в това, млади човече?
Ейнджъл направи своята любима презрителна гримаса.
— Има си причини. Пуснете ни, ако не искате да имате проблеми с баща ми.
— Мисля, че истински проблеми с твоя баща ще имам когато те излапат някъде насред Прокълнатите земи — мрачно каза Майстор Ревел. — Същото, между другото, се отнася и за теб, Зак.
Нещо преди не се притесняваше особено, че постоянно ходя с патрулите в Прокълнатите земи. От друга страна, между обикновен обход и експедиция в Шатерския халифат разликата беше огромна.
— Не можете да ме спрете — спокойно казах аз. — Ще намеря начин да напусна форта, повярвайте ми.
— Вярвам ти — съгласи се Майсторът. — А аз ще намеря начин да те спра.
Определено патова ситуация.
— Нека аз да поговоря с него — присви очи Велхеор и се отправи към Майстора. — Ей, Ревел, с теб ни остана една недовършена работа.
Майстор Ревел прояви забележително самообладание, оставайки на мястото си. Все пак след неотдавнашното заточение в диамантения блок вампирът определено имаше причина да е ядосан на Майстора, а ако не друго, то поне да отмъщава Велхеор умееше. Вампирът пристъпи до Майстор Ревел, с рязко движение го хвана за яката и приближи плътно лицето му до своето.
— Слушай ме внимателно — достигнаха до нас думите на вампира.
Стражите тръгнаха към Майстора на помощ, но не посмяха да атакуват Висшия вампир, стискащ в нечовешки силните си пръсти крехкия врат на човека. Велхеор продължи тихо да говори нещо на ухото на Майстора, след това го пусна и спокойно се върна обратно.
— Разбрахме се — каза той, като ме потупа по рамото. — Да вървим.
— Наистина ли?! — не повярвах аз.
Но Майстор Ревел наистина отстъпи встрани и портите се разтвориха, пропускайки ни навън.
— Просто така? — присъедини се към мен Ейнджъл. — Но как?
— Е, явно не заплашвах с тати — изразително погледна към Митис вампирът. — Обещах му да направя някои неща. А и също така обещах да не правя други.
Познавайки характера на вампира, изобщо не се пробвах да разбера какво точно е обещал. Така или иначе нямаше да каже, докато не му дойде времето.
Имаше и плюс в цялата тази суматоха — никой не тръгна да проверява печатите ни на излизане от форта. И определено извадихме късмет, че през този ден имаше затишие в бойните действия. Обитателите на Прокълнатите земи щяха да се поуспокоят малко, а някои ще са преяли с остатъчна енергия от заклинанията и ще спят. Това можеше съществено да облекчи живота ни.