Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Ръкавицата е хвърлена. Всеки момент ще ми спретнат покушение — съобщи му Талрик. — Ултер ще има среща на високо ниво със съвестта си, но алчността му бързо ще надвие. След което ще ми прати убийци.
— Имате ли нужда от помощ? — попита Те Беро. — Вътрешната служба на Рекеф има няколко агенти в града, повечето с нисък ранг.
Би било чудесно да прехвърли другиму отговорността, да се отдръпне и да остави стария си наставник в лапите на Рекеф.
— Предпочитам да го направя лично. Стига от Рекеф да нямат други планове. Наглеждайте ме, все пак.
— А ако не успеем да се намесим навреме?
— Ако не успеете… така да бъде.
— Правото да вземете решение е ваше, разбира се — кимна Те Беро. — Желая ви късмет, майор Талрик. — Крилете на гърба му изпляскаха и мухородният скочи на прозоречния перваз.
— Лейтенант…
— Майоре?
Талрик си пое дълбоко дъх.
— От колко време сте в екипа на полковник Латвок, лейтенант?
— Вече повече от година, майоре. — Както се беше чучнал на перваза, трудно можеше да се прецени дали въпросът го е притеснил.
— Ако Латвок иска да отстрани Ултер, защо просто не го убие? — Думите паднаха като оловни тежести. Те Беро го гледаше, внезапно уловен в капана на разговор, в който не би искал да участва.
— Майоре?
— Ние сме Рекеф, Те Беро. Губернаторите се задавят на масата, падат от прозорци и си срязват гърлото при бръснене като всеки друг. Защо е тази шарада?
— Мислите, че ми казва всичко? — попита Те Беро, а после побърза да продължи преди Талрик да се е хванал за думите му: — Вие проведохте възложеното ви разследване. Намерихте доказателства за вината на губернатора. Бъдете доволен от това, майоре. Бъдете доволен, че всичко ще изглежда законно, когато приятелите на Ултер ви потърсят сметка. — Лицето му се изкриви едва доловимо. — Освен това може би Рекеф се интересува не толкова от Ултер. А от вас, да речем? — Крилете му изпърхаха отново, Те Беро се промуши през прозореца и отлетя.
На призрачната треперлива светлина от изкуствените им лампи Ахеос ги чу да си шепнат за хората, построили тези древни тунели. Завъртя с раздразнение белите си очи, но не беше толкова глупав, че да си отваря устата.
Останали бяха достатъчно полуизтрити и обрасли с лишеи фрески, за да разпознае в този древен строеж почерка на собствения си народ. Значи Мина някога е била град на молецородните, толкова отдавна, че дори в Тарн не се беше съхранил споменът за него. Всъщност не. Някъде по високите етажи на властта със сигурност помнеха и това като всичко останало. В Тарн знанието беше ценна валута, охранявана по-строго и от златото, и едва малцина имаха достъп до нея.
Ахеос се запита дали в родния му град някой се сеща за него, дали му стиска палци и се чуди жив ли е още. След тази вечер отговорът на последния въпрос можеше и да не е еднозначен.
Той, който толкова често се беше опитвал да гадае бъдещето, сега се чувстваше уловен в капана на съдбата, чувстваше се като кукла на конци. Поредица от случайности го беше довела тук и сега, толкова неотменимо, колкото ако сам беше попаднал в робския керван на осоидите. И нищо от случилото се не беше станало по негова воля. Просто се беше скрил за кратко в конюшните на Елиас Продан. С падането на нощта щеше да се махне и никой нищо нямаше да разбере… ако не беше онази жена, изникнала там, където не си я сял.
Дори името й беше влудяващо. Само един бръмбаророден можеше да кръсти детето си Челядинка. Бяха напълно лишени от вкус и усет за уместното.
Ако не беше нахлула в конюшните. Ако не беше толкова силна, че да устои на транса, в чиито мрежи я беше оплел Ахеос с Изкуството си. Ако не му беше спасила живота с мълчанието си. Ако не беше превързала раната му или ако той не беше допуснал кръвта му да полепне по ръцете й.
„Съдбата ми раздаде лоши карти, а аз ги изиграх по най-лошия начин.“ Вече нямаше смисъл да си блъска главата в стената. Засега се справяше добре предвид ситуацията, а и хората на Чисис му бяха дали евтин лък мухородна направа и дузина къси стрели. Трябваше да му стигнат.
Гледаше лампата да остава далеч зад гърба му, защото нямаше нужда от светлината й. На известно разстояние пред него крачеха богомолкочовекът и паешкото момиче — по същия маршрут, по който бяха минали по-рано. Напрежението помежду им беше осезаемо. Ахеос не проявяваше никакъв интерес към личните им пререкания, но смяташе, че възможността двамата всеки момент да се хванат за гушите усложнява излишно задачата им. Зад него се нижеха тежките стъпки на Умелите — полуродният занаятчия, стиснал нелепия си арбалет, следван от водача на съпротивителното гнездо Чисис и двама негови другари, закачулени и с маски на носовете и устата като странници, поели на дълъг път. Зад тях почти безшумно с босите си крака подтичваше Торан Ауе, скакалецородната изменничка от тукашната милиция. Ахеос нямаше вяра на никого от тях.