Шантарам

Кръглият вътрешен двор в сърцето на къщата на Кадербай беше отворен към небето. Мусонът валеше над фонтана и заобикалящите го плочки — дъжд толкова плътен и непрестанен, че небето се бе превърнало в река, а нашата част от света — в неин водопад. Въпреки дъжда фонтанът продължаваше да работи и да изхвърля крехките си водни пера срещу каскадата отгоре. Седяхме, подслонени от покрива на заобикалящата веранда на топло и сухо сред влажния въздух; наблюдавахме пороя и пиехме сладък чай.

— А стоте милиона страхливци — продължи Абдул Гани и стисна дръжката на чашата между пухкавите си пръсти, — са бюрократите, канцеларските плъхове, които позволяват на злодеите да управляват и се правят, че не виждат какво става. Те са началникът на еди-кой си отдел, секретарят на еди-кой си комитет и президентът на еди-коя си асоциация. Те са управители, чиновници, кметове и служители в съда. И винаги се оправдават с думите, че само изпълнявали заповеди, само си вършели работата, нищо лично, и ако те не го правели, ще го прави някой друг вместо тях. Те са стоте милиона страхливци, които знаят какво става, ала не казват нищо, докато подписват документа, изпращат човек на разстрел или обричат един милион души на по-бавната гладна смърт.

Той млъкна, взрян в мандалата от вени на опаката страна на дланта си. Малко по-късно излезе от унеса и ме погледна. Очите му сияеха в блага, любяща усмивка.

— Е, това е — заключи той. — Светът се управлява от един милион злодеи, десет милиона глупаци и сто милиона страхливци. Ние, останалите, всичките шест милиарда, правим онова, което ни кажат!

Засмя се и се плясна по бедрото. Смехът му бе добродушен — смях, който няма мира, докато не сподели шегата, и аз се разсмях с него.

— Знаеш ли какво значи това, момчето ми? — попита ме той, когато лицето му стана достатъчно сериозно, за да оформи въпроса.

— Кажи ми.

— Тази формула — един милион, десет милиона, сто милиона — е истината за цялата политика. Маркс греши. Тя не е въпрос на класи, разбираш ли, защото всички класи са в ръцете на споменатото малцинство. Тази поредица от числа е причината за империите и бунтовете. Това е формулата, породила нашите цивилизации през последните десет хиляди години. Тя е построила пирамидите. Тя е повела вашите кръстоносни походи. Тя е подтикнала света към война и тази формула притежава властта да наложи мир.

— Кръстоносните походи не са мои — поправих го, — но те разбирам.

— Обичаш ли го? — попита той, сменяйки темата толкова бързо, че ахнах. Често го правеше — да скача от тема на тема, беше негова характерна черта. Бе толкова сръчен в този свой номер, че дори и след като го опознах добре, дори когато очаквах тези внезапни отклонения и забежки, пак успяваше да ме хване неподготвен. — Обичаш ли Кадербай?

— Аз… що за въпрос е това?

— Той изпитва голяма обич към теб, Лин. Често говори за теб.