Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Двамата кимнаха и тръгнаха на бегом, като се оглеждаха за някакво отклонение.
— Докато чакаме тук — каза Накор и отвори торбата си, — някой да иска портокал? — Ухили се, измъкна един голям плод и като го натисна с пръст, изпръска със сок Праджи и дьо Лунвил.
Намериха пътека надолу, тясна, камениста и опасна. Трима мъже паднаха и се убиха в пропастта, когато една на пръв поглед здрава каменна плоча се срути под краката им. Останалите шейсет души се бяха събрали в тясното дефиле, скупчени около два лагерни огъня, като напразно се опитваха да се преборят със студа, тъй като внезапната промяна на времето смъкна температурата под нулата.
Калис и други трима бяха отишли на лов, защото и последните запаси бяха свършили, но се върнаха и съобщиха, че нямало никакъв дивеч. Дружината беше твърде голяма и животните се бяха подплашили. Калис каза, че ще стане рано сутринта и ще тръгне надолу по пътя, колкото се може по-далеч от дружината, за да открие някой елен или друг едър дивеч.
Праджи каза, че в равнините край морето има стада от бизони и много стигали до подножието на планините.
Ерик и Ру стояха рамо до рамо, протегнали ръце към огъня, всички други също се опитваха да се приближат колкото се може повече към топлото.
Единственото изключение беше Калис, застанал на известно разстояние, безразличен към мразовитото време.
— Капитане? — каза Ру.
— Да? — отвърна Калис.
— Защо не ни кажете какво всъщност става?
— Затвори си устата, Ейвъри! — обади се дьо Лунвил от съседния огън.
Ру се обади отново, тракаше със зъби.
— Обесете ме сега и да свършваме, ако искате. Не мога да мисля от студ. — После отново се обърна към капитана. — Вие и Накор сте се надули като бълхи на просяк, откакто се върнахте, сър, и ако трябва да бъдем убити, бих искал да знам защо, преди да затворя очи.
— Да, и аз — обади се друг.
— Право си е — додадоха още някои преди дьо Лунвил да успее да викне:
— На следващия, който си отвори устата, ще му избия зъбите с ритници! Разбрано ли е?
— Не, те са прави — обади се Калис и огледа хората си. — Мнозина от вас няма да се доберат до дома. Знаете го още от времето, когато ви замениха присъдите. Други са тук, защото са верни на Лъвския клан или са приятели на Праджи. А някои просто са се оказали на неподходящо място. — Той погледна Грейлок и се усмихна.
Калис приклекна и продължи:
— Казах ви част от това, което ни предстои, и ви предупредих, че ако Изумрудената кралица успее, светът — както го знаем ние — ще загине.
Хората от клана и наемниците на Праджи не бяха чували за това и замърмориха невярващо. Хатонис усмири своите хора, а Праджи викна:
— Той казва истината. Млъкнете и слушайте.
— Преди много време Господарите на драконите са управлявали този свят — започна Калис. — Може би сте чували легенди за тях, но те наистина са съществували. Когато преди половин век хората от Кралството победили цураните, била отворена врата между два свята. Господарите на драконите, които са напуснали този свят преди векове, се опитват да използуват този проход, за да се завърнат. Някои много смели и могъщи мъже са ги спрели.
— Но те все още са наблизо. — Той посочи нощното небе и няколко от мъжете вдигнаха поглед към далечните звезди. — И все още продължават да се опитват.
— Тази, Изумрудената кралица — намеси се Накор, — е една жена, която познавах преди много време. Тя е това, което вие наричате вещица, магьосница. Сключила е договор със змиехората и те са й обещали вечна младост. Това, което тя не знае, е, че ще погуби душата и духа си и ще се превърне в нещо съвсем друго.
— Под тази планина има много лоша магия — добави той.
— Ти не вярваш в магии — каза Калис.
Накор се усмихна, но този път доста криво.
— Тогава ги наречи номера, трикове или сили на духове, или както искаш, но змиехората използуват уменията си по много изкривен начин. Правят лоши неща, които никой нормален човек не би направил, защото просто не са нормални. Това не са само създанията, с които майките плашат непослушните си деца. Те са зли творения, които си мислят, че една валхеру, Алма-Лодака, е богиня. Нещо повече, мислят, че е майка на всичко съществуващо, наричат я Зелената майка или Изумрудената господарка. Тя ги е създала като свои служители, като живо украшение и нищо повече, но те си мислят, че са „любимците“ й, нейните най-скъпи деца, и че след като отворят врата за завръщането й, тя ще ги издигне до положението на полубогове. Не разбират, че дори и да успеят да направят това ужасно нещо, Алма-Лодака ще ги попилее заедно с всичко останало.