Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Садеас кимна.
— Следователно ти имаш някакъв план.
— Още не съвсем. Обаче се очертава. Забелязал ли си, че той почна да праща патрули извън лагерите? И на Външния пазар? Не би ли трябвало това да е твое задължение?
— Не, това е задължение на Върховния принц на търговията. Какъвто кралят не е назначил. Обаче аз би трябвало да имам полицейска власт в десетте лагера, а също и да назначавам съдии и магистрати. Далинар трябваше да ме въведе в случая веднага след покушението. Но той не го стори.
Садеас предъвка тази мисъл някое време и махна ръката си от гърба на Иалаи. Тя се поизправи.
— Ето една слабост, от която можем да се възползваме — рече той. — Далинар винаги е срещал затруднения в това да отстъпва от своята власт. Наистина няма доверие на хората да си свършат работата. Не дойде при мен, когато трябваше. Това отслабва твърденията му, че всички части на кралството следва да работят заедно. Пукнатина в бронята му. Можем ли да забием кама в тази пукнатина?
Иалаи кимна. Щеше да използва доносниците си да подпитват из двора: защо Далинар отказва да даде другиму някаква действителна власт, щом опитва да изгради един по-добър Алеткар? Защо не допуска Садеас да участва в защитата на краля? Защо не отвори вратите си за съдиите на Садеас?
Всъщност, каква власт има престолът, след като прави назначения като това на Садеас, само за да се преструва, че няма такова нещо?
— Трябва, в знак на протест, да се откажеш от поста на Върховен принц на осведомяването.
— Не. Още не. Ще почакаме, докато слуховете загризат стария Далинар и го накарат да си мисли, че трябва да ми позволи да си върша работата. И тогава, в мига преди той да опита да ме включи, аз се оттеглям.
Това щеше да разшири пукнатините и в Далинар, и в кралството.
Долу дуелът на Адолин продължаваше. Определено не личеше да се бие от сърце. Оставяше се открит, понасяше удари. Това ли беше момъкът, който тъй често се хвалеше с уменията си? Добър беше, разбира се, но не чак толкова. Не толкова, колкото Садеас лично го беше виждал на бойното поле, когато се сражаваше с…
Той се преструваше.
Садеас усети, че се усмихва.
— Е, това си е направо умно — прошепна той.
— Кое?
— Адолин се бие под възможностите си — обясни Садеас, когато момчето удари — едва — шлема на Еранив. — Внимава да не разкрива истинските си умения, та другите да не се подплашат и да откажат дуел. Ако покаже, че едва е успял да победи днес, другите може и да решат да се бият.
Иалаи присви очи и се вгледа.
— Сигурен ли си? Да не би просто да има лош ден?
— Сигурен съм — увери я Садеас. Сега знаеше какво да търси и лесно тълкуваше ходовете на Адолин, начина, по който той тормозеше Еранив и го караше да напада, после криво-ляво отбиваше ударите му. Адолин Колин се оказа по-умен, отколкото Садеас бе мислил.
Пък и по-добър дуелист. За да спечелиш се искаха умения, ала да спечелиш, като през цялото време показваш, че си по-слабият, се искаше истинско майсторство. С напредването на двубоя, зрителите се хванаха, и Адолин го превърна в състезание между равни. Садеас се съмняваше, че мнозина други са способни да разберат какво прави момчето.
Адолин се движеше лениво, от дузина пукнатини в Бронята му течеше Светлина, ала всичките пукнатини бяха на различни места, та нито една да не се разшири и да го остави изложен на истинска опасност. Той успя да свали Еранив със „случаен“ удар и тълпата изрева доволно. Дори светлооките изглеждаха увлечени.
Еранив побесня, почна да крещи, че Адолин просто е извадил късмет. Садеас обаче бе впечатлен. Това момче май има бъдеще, рече си той. Поне повече от баща си.
— Поредната спечелена Броня — недоволно установи Иалаи, когато Адолин вдигна ръка и излезе от арената. — Ще удвоя усилията си това да не се повтори.
Садеас потропваше с показалец по стола.
— Какво каза ти за дуелистите? Че са дръзки? Лесно се палят?
— Да. И?
— Адолин е дързък, лесно се пали, че и повече — разсъди Садеас. — Може да бъде подведен, притиснат, доведен до гняв. Притежава страст, като баща си, ала не я владее толкова.
Мога ли да го доведа до ръба на скалата?, питаше се Садеас. И после да го блъсна?
— Спри да разубеждаваш хората да се дуелират с него. Но и не ги насърчавай да го правят. Отстъпи. Искам да видя как ще се развие това.