Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Тук Додсън се изправи с вид на човек, чиято добродетел е била накърнена, и погледна Фог, който пъхна още по-дълбоко ръце в джобовете и кимайки премъдро, потвърди по най-убедителен начин:
— Без всякакво съмнение.
— Ето какво, сър — рече мистър Пикуик с голямо огорчение, изписано по лицето му, — позволете да ви уверя, че аз наистина съм много нещастна жертва, що се отнася до този случай.
— Надявам се, че е така, сър — отвърна Додсън. — Ще ми се да вярвам, че е така, сър. Ако вие наистина не сте виновен за това, за което сте обвинен, вие, мисля, сте по-нещастен, отколкото може въобще да си представите. Какво ще кажете вие, мистър Фог?
— Аз казвам точно каквото вие казвате — отвърна Фог с двусмислена усмивка.
— Съдебното разпореждане, въз основа на което ще почнем делото, сър, е напълно законно — продължи Додсън. — Мистър Фог, къде е изходящият дневник?
— Ето го — рече Фог и му подаде четвъртита голяма тетрадка, подвързана в пергамент.
— Ето тук е вписано — потвърди Додсън. — „Мидлсекс, иск на Марта Бардел, вдовица, ответник — Самюъл Пикуик. Щети: 1500 лири. Додсън и Фог — адвокати на ищеца, 28 авг. 1827“ — всичко е редовно, сър, напълно редовно. — Додсън се покашля и погледна Фог, който също каза „напълно“. А после и двамата погледнаха мистър Пикуик.
— От това аз вадя заключение, че вие наистина възнамерявате да дадете ход на делото — рече мистър Пикуик.
— Това заключение, сър, е съвършено правилно — отвърна Додсън с някаква сянка от усмивка, допустима за неговото достойнство.
— И също, че искът действително възлиза на 1500 лири? — запита мистър Пикуик.
— Към това трябва да добавя моето уверение, че ако нашата довереница ни беше послушала, сумата щеше да е тройно по-голяма, сър — отвърна Додсън.
— Струва ми се все пак — заяви Фог, хвърляйки поглед към Додсън, — че мисис Бардел изрично настоя да не се прави отстъпка нито с един фардинг70.
— Несъмнено — строго потвърди Додсън; защото искът бе отскоро предявен и съвсем не им бе изгодно мистър Пикуик да се съгласи на някакво споразумение, дори да беше склонен да го стори.
— Тъй като не правите предложение за спогодба — рече Додсън с документа в дясната ръка, а с лявата любезно подаде на мистър Пикуик препис от него, — остава ми само да ви връча копие от съдебното разпореждане, сър. Ето и оригинала, сър.
— Отлично, господа, отлично — рече мистър Пикуик, чието негодувание и тяло се надигнаха едновременно. — Ще се разправяте вече с моя адвокат, господа.
— Много ще ни е приятно — отвърна Фог, потривайки ръце.
— Много — рече Додсън и отвори вратата.
— А преди да си отида, господа — обърна се към тях разгневеният мистър Пикуик от площадката на стълбището, — позволете ми да кажа, че от всички безсрамни и подли дела…
— Почакайте, сър, почакайте — прекъсна го Додсън много учтиво. — Мистър Джаксън! Мистър Уикс!
— Сър — отзоваха се двамата чиновници от долната площадка.
— Исках само да чуете какво казва този джентълмен. Продължавайте, моля, сър, мисля, че казахте безсрамни и подли дела?
— Да, казах — потвърди мистър Пикуик съвсем вбесен. — Казах, сър, че от всички безсрамни и подли дела, замислени някога, това надминава всичките! Повтарям го, сър!
— Чувате, нали, мистър Уикс? — рече Додсън.
— Не ще забравите тези изрази, нали, мистър Джаксън? — рече Фог.
— Може би желаете да ни наречете изнудвачи, сър — рече Додсън. — Моля, не се стеснявайте да ни наречете изнудвачи, ако ви се иска. Моля, сър, моля.
— Да, изнудвачи сте — рече мистър Пикуик.
— Отлично — отвърна Додсън. — Чувате ли всичко там долу, Уикс?
— О, да, сър — рече Уикс.
— Ако ли не, качете се едно-две стъпала по-горе — добави Фог.
— Продължавайте, сър, продължавайте, моля; бихте могли да ни наречете разбойници, сър; или може би искате да набиете един от нас. Моля, направете го, сър; няма да окажем ни най-малка съпротива. Моля, заповядайте, сър.
Тъй като Фог се приближи на съблазнително близко разстояние до свития юмрук на мистър Пикуик, почти е сигурно, че този джентълмен щеше да изпълни неговата гореща молба, ако не бе намесата на Сам, който, щом чу кавгата, дотърча от кантората, изкачи стълбите и сграбчи господаря си за лакътя.
70
Фардинг — четвърт пени.