Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя стоеше край масата толкова спокойна и безмълвна след отговора на неговата забележка, че мистър Мийгълс я загледа захласнато и дори не можа да хвърли поглед към Кленъм, за да му подскаже да продължи. Като почака известно време смутено, Артър каза:
— Мис Уейд, а може би ще е добре, ако мистър Мийгълс се срещне с нея?
— Това е лесно — каза тя. — Ела тук, дете. — При тези думи тя отвори една врата и доведе момичето за ръка. Странно беше да ги гледа човек една до друга: със свободната си ръка момичето мачкаше предницата на блузата си някак и нерешително, и гневно; а сдържаната мис Уейд, вперила очи в нея, със самото си спокойствие внушаваше непреодолимо на наблюдателя (както булото подсказва формата, която прикрива) неукротимата страст на собствената си природа.
— Ето, гледай — обърна се тя към нея със същия равен глас, — ето твоя покровител, твоя господар. Той желае да те прибере обратно, мила моя, ако си готова да оцениш оказаната чест и предпочетеш да отидеш. Ти отново би могла да станеш фон на красивата му дъщеричка, робиня на прищевките й и играчка в дома, с която да се хвалят за голямата си доброта. Отново можеш да приемеш шутовското име, с което игриво те изтъкват и те отпращат настрана. (Защото си от долен произход, недей забравя долния си произход!) Отново ще те показват на дъщерята на този господин, Хариет, и ще те държат пред очите й, за да й напомняш за нейното собствено превъзходство и за любезната й снизходителност. Ти можеш да си възвърнеш всички тези преимущества и още много подобни, които, вярвам, се събуждат в паметта ти, докато сега ти говоря, и които ти загуби, когато потърси подслон при мен — всичките можеш да си ги възвърнеш, стига само да кажеш на тези джентълмени колко смирена и покорна си станала пак и да измолиш прошка, връщайки се при тях. Какво ще кажеш, Хариет? Ще отидеш ли?
Момичето, което под въздействието на тези думи постепенно бе обзето от силен гняв и се бе зачервило, отговори, повдигайки лъскавите си черни очи и извивайки с пръсти бастите, с които си играеше досега.
— Предпочитам да умра!
Мис Уейд, все още изправена до нея и стискайки ръката й, спокойно ги погледна и каза усмихнато:
— Господа! Какво ще кажете на това?
Мистър Мийгълс бе дотолкова занемял, като слушаше как всичките му подбуди и действия се изопачават, че до този миг не бе успял да издаде никакъв звук; но сега си възвърна способността да говори.
— Тетикоръм — започна той, — защото аз ще продължа да те наричам с това име, мое добро дете, с увереността, че в него съм вложил само обич, когато съм ти го измислил, и с увереността, че ти го знаеш…
— Не, не го знам! — извика тя, поглеждайки го отново и едва не раздра блузата с нервната си ръка.
— Не, може би не сега — продължи мистър Мийгълс, — не сега, когато тази дама е вперила неотлъчно очи в тебе, Тетикоръм — за миг тя погледна в тях, — и при тази власт, която виждаме, че упражнява върху теб; не сега може би, но някой друг път. Тетикоръм, аз няма да питам дамата дали вярва в онова, което казва, дори и в състоянието на гняв и омраза, в което аз и моят приятел виждаме, че се намира сега, ако и тя да им се поддава с една решителност, която всеки, който е видял, никога не ще може да забрави. Аз няма да те питам, след като познаваш моя дом и всичко принадлежащо там, дали й вярваш. Ще ти кажа само, че не очаквам от теб да ми даваш обещание, нито да молиш за прошка; и че единственото на света, което те умолявам да сториш, то е да преброиш до двадесет и пет, Тетикоръм.
За миг тя го загледа, а после каза, смръщвайки вежди:
— Не искам. Мис Уейд, моля ви, изведете ме оттук.
Бурята, която вилнееше в душата й, сега вече не би могла да се уталожи; борбата се водеше между гнева и ината. Силно зачервеното й лице, разбушуваната й кръв, ускореното й дишане, всичко това й пречеше да отстъпи.
— Не искам! Не искам! Не искам! — повтори тя с глух, дрезгав глас. — Предпочитам да ме нарежат на парчета. Сама ще се нарежа на парчета!
Мис Уейд, която я бе пуснала, сега за миг покровителствено сложи ръка на врата й, а после каза, поглеждайки ги с предишната си усмивка, със съвсем същия тон:
— Господа! Какво ще кажете на това?
— О, Тетикоръм, Тетикоръм! — извика мистър Мийгълс умолително и я погали. — Вслушай се в гласа на тази дама, погледни лицето й, помисли си какво се крие в нейното сърце и се замисли над бъдещето, което те очаква. Дете мое, каквото и да смяташ, влиянието на тази жена над тебе — което ни удивява и няма да преувелича, ако кажа, че ни ужасява, — влиянието й над тебе се корени в една избухливост, по-силна от твоята, и в един нрав — по-сприхав от твоя. Какво ще бъдете една за друга? Какво ще излезе от всичко това?