Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Тука аз съм сама, господа — подхвърли мис Уейд, без да промени ни гласа, ни държанието си. — Обиждайте ме, както обичате.
— Учтивостта сега едва ли ще повлияе на това объркано момиче, мадам — каза мистър Мийгълс, — но аз не ще се откажа от това си отношение въпреки злините, които й нанасяте сега пред моите очи. Простете ми, но ще ви го припомня пред нея самата — непременно трябва да ви го кажа, — че вие бяхте истинска загадка за всички ни, че нямахте нищо общо с никого от нас, когато тя за нещастие попадна под влиянието ви. Не знам какво представлявате, но вие не криете, не можете да скриете какъв зъл дух се таи във вас. И ако случайно сте една от ония жени, които все едно по какви причини изпитват извратеното удоволствие да направят своята посестрима нещастна като себе си (достатъчно възрастен съм, за да съм чувал за подобни неща), предупреждавам я да се пази от вас, предупреждавам ви и вас да се пазите от себе си!
— Господа! — отговори мис Уейд спокойно. — Когато свършите… Мистър Кленъм, бъдете добър да накарате приятеля си…
— Не, преди да съм опитал още веднаж — решително заяви мистър Мийгълс. — Тетикоръм, мое мило момиче, преброй до двадесет и пет.
— Не отхвърляйте надеждата, сигурността, която ви предлага този добър човек — обади се Кленъм с тих, настойчив глас. — Върнете се при приятелите, които не може да сте забравили. Размислете още веднаж!
— Не искам! Мис Уейд — извика задъхано момичето и сложи ръка на гърлото си, — изведете ме оттук!
— Тетикоръм — обади се пак мистър Мийгълс. — Отново ти повтарям! Единственото, за което те моля на тоя свят, дете мое! Преброй до двадесет и пет!
Тя притисна ръце към ушите си, като с това движение разроши лъскавата си черна коса и решително извърна лице към стената. Мис Уейд, която я бе наблюдавала по време на тази последна молба със странната си внимателна усмивка и с ръка, притисната до сърцето, също както я бе наблюдавала по време на гнева й в Марсилия, я прихвана през кръста, като че ли завинаги слагаше ръка над нея.
И по лицето й се четеше видимо тържество, когато се извърна, за да отпрати посетителите.
— Понеже за последен път имам честта да ви видя — каза тя — и понеже споменахте, че не сте знаели коя съм и на какво се дължи влиянието ми върху нея, трябва да ви осведомя, че то се корени в общите ни съдби. Каквато е по рождение вашата разбита играчка, такава съм и аз. Тя няма име, име нямам и аз. Нейната неправда е моя неправда. Нямам какво повече да ви кажа.
Това бе отправено към мистър Мийгълс, който излезе от стаята крайно натъжен. А когато Кленъм тръгна подире му, пак със същото външно спокойствие и със същия равен глас, но с усмивка, каквато може да се види само върху жестоките лица: много тънка усмивка, повдигаща ноздрите, едва докосваща устните, която не се разширява постепенно, а внезапно изчезва, щом стане ненужна, тя каза:
— Надявам се, че съпругата на скъпия ви приятел мистър Гауън ще се гордее с произхода си за разлика от произхода на това момиче и моя; както и с неописуемото щастие, което я очаква.
Глава XXVІІІ
Ничие изчезване
Непримирим, неудовлетворен след усилията, положени от него за възвръщането на изгубената му повереница, мистър Мийгълс написа писма, изпълнени с увещания и доброжелателство, адресирани не само до нея, но и до мис Уейд. Когато не получи никакъв отговор на тези послания, нито пък на следващото, написано до упоритото момиче от ръката на нейната бивша млада господарка, което наистина би трябвало да я трогне (и трите писма бяха върнати след няколко седмици поради отказа на адресантите да ги приемат), той натовари мисис Мийгълс да опита с една лична среща. След като тази достойна дама не успя да издействува срещата и след като категорично й бе отказан достъп в къщата, мистър Мийгълс помоли Артър да види още веднаж какво би могло да се направи. Единственото, в което той успя, беше да открие, че празната къща е оставена на грижите на старицата, че мис Уейд беше заминала, че вещите от мебелировката също бяха изчезнали и че старицата бе готова да приеме всички предложени й пари и да благодари на дарителя от все сърце, но не бе в състояние да му даде нищо срещу монетите, освен да му покаже някакво съобщение за продажба на недвижимо имущество, оставено от помощника на комисионера по недвижими имоти.