Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но вместо да се заизкачва по стълбите след затварянето на вратата, дръзкият Тутс непохватно се втурна към Сузан и прегръщайки тази прелестна особа, я целуна но бузата.
— Махайте се — извика Сузан — или ще ви издера очите.
— Само още една! — отвърна Тутс.
— Махайте се! — извика Сузан и го отблъсна. — При това праведници като вас! Докъде ще стигнем! Вървете си, сър!
Сузан не считаше опасността за сериозна и от смях не можеше да говори, но когато от стълбището Диоген дочу шумолене край стената, както и тътрене на крака и видя през перилата, че става някаква препирня и че в къщата е нахлул чужд човек, той стигна до съвсем различен извод, стрелна се надолу да окаже помощ и след миг захапа мистър Тутс за крака.
Сузан изписка, изсмя се, отвори вратата към улицата и изтича надолу по стълбите. Дръзкият Тутс се озова, залитащ, на улицата, а Диоген се бе вкопчил в крачола на панталона му, сякаш „Бърджес и Сие“ бяха негови готвачи, приготвили му вкусна празнична закусчица. След като бе отблъснат, Диоген се изтъркаля няколко пъти в прахта, изправи се и закръжи около зашеметения Тутс, понечвайки да го захапе отново. А мистър Каркър, спрял коня си недалече, за голямо свое изумление стана свидетел на цялата тази бъркотия, произтекла пред величествения дом на мистър Домби.
Диоген бе повикан и вратата се хлопна след него, а мистър Каркър продължи да наблюдава провалилия се Тутс — този джентълмен се подслони в един вход наблизо и превърза разкъсания крачол на панталона си със скъпа копринена кърпа, част от богатия му тоалет, подбран специално за похождението му.
— Извинете, сър — обади се мистър Каркър с най-предразполагащата си усмивка и приближи с коня. — Надявам се, че не сте пострадали?
— О, не, благодаря ви — отвърна мистър Тутс и вдигна зачервеното си лице, — няма никакво значение.
Ако можеше, мистър Тутс би дал да се разбере, че всичко това много му се нрави.
— Ако кучето беше забило зъбите си в крака, сър… — заговори Каркър, като оголи своите зъби.
— Не, благодаря ви — каза мистър Тутс, — всичко е наред. Всичко е чудесно, благодаря ви.
— Аз имам честта да познавам мистър Домби — забеляза Каркър.
— Наистина ли? — запита изчервилият се Тутс.
— И навярно ще ми разрешите, в негово отсъствие, да ви се извиня — заяви мистър Каркър, като свали шапката си — за неприятния случай и да изразя учудването си, че е могло да се случи подобно нещо.
Мистър Тутс е толкова доволен от проявената учтивост, както и от благоприятния случай да се сприятели с приятел на мистър Домби, че веднага изважда тефтера с визитните си картички и връчва името и адреса си на мистър Каркър, който отвръща на тази благовъзпитаност, като му дава своята, и те се разделят.
Точно когато мистър Каркър безшумно минава покрай къщата, като хвърля поглед към прозорците и се напряга да разпознае замисленото лице зад завесата, рунтавата глава на Диоген се явява редом до лицето и колкото и да го успокояват, кучето започва да лае и ръмжи отвисоко срещу Каркър, сякаш ще се нахвърли отгоре му и ще го разкъса на парчета.
Браво на теб, Дио, неразделни спътнико на господарката си! Излай още веднъж, още веднъж, с наежена глава, святкащи очи и гневно раззината уста, защото не можеш да го хванеш! Още веднъж, докато минава оттам! Добър нюх имаш, Дио — котка, приятелче, котка!
Глава XXIII
Флорънс самотна, а мичманът загадъчен
Флорънс живееше сама в огромната печална къща и дните се нижеха, а тя продължаваше да живее сама. Голите стени я наблюдаваха с безучастен поглед, сякаш желаеха, също като Горгона68, да превърнат младостта и красотата й в камък.
Ни една вълшебна къщичка от вълшебна приказка, скрита дълбоко в гъстия лес, не е изглеждала в представите толкова уединена и пуста, колкото изглеждаше нейният реално съществуващ, мрачен бащин дом, отправил начумерен взор към улицата. Вечер, когато в съседните къщи грейваха светлинки, той бе тъмно петно на оскъдно осветената улица, а денем — смръщен поглед върху никога неусмихващото й се лице.
Пред вратата на тази къща не стояха на стража два дракона, които във вълшебните сказания обикновено пазят заключената онеправдана невинност. Освен заканително смръщената физиономия със злобно разтворени тънки устни, оглеждаща високо от арката на вратата всички посетители, имаше и една чудовищно неестествена, ръждясала желязна решетка, виеща се и кривяща се на входа, подобно вкаменено дърво, разцъфтяло с метални пръчки и витловидни остриета и украсено от двете страни с двама зловещи гасители, които сякаш казваха: „Вие, влизащите тук, зад себе си светлика оставете!“69
68
Горгони — баснословни чудовища в гръцката митология със змии вместо коса, които със злия си поглед превръщали човека в камък.
69
Перифраза на надписа над вратата на ада в Дантевата „Божествена комедия“:
„О, вий, които прекрачвате тоз праг, надежда всяка тука оставете!“ (прев. К. Величков)