Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Роуз отмести поглед. Ето го там, маскирано като нещо безопасно. Обаче не беше, Роуз го знаеше. Нямаше нужда да наднича под кафявата опаковъчна хартия, за да разбере какво се спотайва вътре — предмет, символ на място, на време, на съюз, който Роуз предпочиташе да забрави.
Събра полите на роклята си и ги заглади върху бедрата си, мъчейки се да остави разстояние между себе си и пакета.
Ято врабчета отлетяха и нещо привлече погледа на Роуз към бъбрековидната морава. Установи, че майка й приближава, съпровождана от хрътката си Макленън, която подскачаше около тъмната й пола. Такова облекчение заля Роуз, че чак свят й се зави. Мама беше нейната връзка с настоящето, връзката й с един безопасен свят, в който всичко беше такова, каквото трябва да бъде. Когато Аделайн се приближи, Роуз не сдържа тревогата си.
— О, мамо, тя беше тук, Елайза беше тук.
— Видях всичко от прозореца. — Мама погледна към пакета и го взе от пейката предпазливо, сякаш можеше да се опари.
— Моля те, мамо, не го отваряй, не мога да понеса да видя какво има вътре — почти шепнешком се примоли Роуз.
— Дали…
— Почти съм сигурна, че е — притисна студени пръсти към бузата си Роуз. — Тя каза, че е за Айвъри. — Роуз погледна майка си и под кожата й плисна нова вълна от паника. — Защо ще го носи за Айвъри, мамо? Защо?
Майка й стисна устни.
— Какво е искала да каже с това?
— Мисля, че вече е време да поставиш известна дистанция между себе си и братовчедка си. — Аделайн седна до Роуз и взе пакета в скута си.
— Дистанция ли, мамо? — Страните на Роуз пребледняха, гласът й се снижи до ужасен шепот. — Значи, смяташ, че тя може да дойде отново, така ли?
— Днес тя доказа, че не уважава правилата, които уточнихме.
— Но, мамо, нали не мислиш, че…
— Мисля само, че искам ти да продължаваш да си добре. — Дъщерята на Роуз се размърда под шарената сянка, а Аделайн се приведе към своята дъщеря толкова близо, че Роуз усети гладката й горна устна с ухото си. Аделайн прошепна: — Скъпа моя, не бива да забравяме, че една тайна никога не е скрита сигурно, когато е известна и на други.
Роуз кимна леко. Разбира се, мама имаше право. Глупаво беше да си въобразява, че може да продължава така вечно.
Аделайн се изправи и махна с ръка на кучето да я последва.
— Томас сервира обяда. Не се бави, няма нужда да разваляш деня си допълнително, като се простудиш. — Остави пакета на пейката и снижи глас: — И накарай Натаниъл да се отърве от това.
* * *
Над главата й се чуваха бързи стъпки във всички посоки, които изтръгнаха тиха въздишка от Аделайн. Колкото и пъти да изнасяше добре познатата си лекция за уместното поведение на една млада дама, детето не слушаше. Разбира се, това можеше да се очаква: в колкото и красиви дрешки да я обличаше Роуз, момиченцето произхождаше от простолюдието и това е. Бузите му бяха твърде розови, смехът му отекваше прекалено силно между стените, къдриците се измушваха под панделките — беше пълна противоположност на Роуз.
Въпреки това Роуз обожаваше момичето. Затова и Аделайн я прие, научи се да й се усмихва, да посреща дръзкия й поглед, да търпи шумотевицата й. Какво ли не би направила Аделайн за Роуз, какво ли вече не беше направила? Тя обаче съзнаваше, че е неин дълг и да контролира строго, понеже детето се нуждаеше от категорични напътствия, за да преодолее недостатъците на произхода си.
Кръгът на онези, които знаеха истината, беше съвсем малък и такъв трябваше да си остане: обратното би означавало да подмамиш противния призрак на скандала. Затова беше от огромно значение Елайза и Мери да бъдат управлявани както подобава.
Отначало Аделайн се притесняваше, че Роуз няма да го проумее и невинно ще си въобрази, че всичко може да си продължи постарому. Обаче този път Роуз я изненада приятно. В мига, в който пое Айвъри в обятията си, Роуз претърпя промяна: обзе я неистово майчинско желание да закриля детето си. Роуз се съгласи с Аделайн, че Елайза и Мери несъмнено трябва да бъдат държани настрани, достатъчно далеч, за да се избегне ежедневното им присъствие, но достатъчно близо, за да останат в сферата на влиянието на Аделайн. Само по този начин можеха да бъдат сигурни, че нито една от двете няма да издаде онова, което знае за детето в имението „Блакхърст“. Аделайн помогна на Мери да си купи малка къща в Полперо, а на Елайза беше позволено да си живее в къщата на скалата. Постоянната близост на Елайза не бе никак приятна за Аделайн, но все пак това бе по-малката от двете злини, а и щастието на Роуз беше над всичко.