Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Касандра я поведе нагоре по тесните стълби и когато стигнаха спалнята, Руби се облегна на рамката на прозореца и се загледа към морето.
— О, Кас! — възкликна тя, загледана към белите връхчета на вълните, щипнати от вятъра, — хората ще се редят на опашка, за да почиват тук. Мястото е автентично, достатъчно близо е до селото за провизии, но и достатъчно далеч, за да се чувстваш в уединение. Сигурно по залез е прелестно, а през нощта далечните светлинки на рибарските лодки искрят като звездички.
Думите на Руби едновременно развълнуваха и разпалиха Касандра, понеже тя бе изрекла на глас тайното желание на Касандра, едно чувство, което дори не си беше дала сметка, че изпитва, докато не го чу, изречено от друг. Наистина искаше да задържи къщата. Докато работеше тук, атмосферата на това място й бе влязла под кожата. Заради връзката му с Нел и заради още нещо. Някакво усещане, че когато е в къщата и в градината, всичко е наред. Всичко в света и всичко вътре в самата нея. За пръв път от десет години се чувстваше цяла и стабилна. Като пълен кръг, като мисъл без тъмни ъгълчета.
— О, боже! — Руби се извърна и стисна китката на Касандра.
— Какво? — попита Касандра и усети как коремът й се стяга. — Какво има?
— Хрумна ми блестяща идея! — Руби преглътна, махна с ръка и успокои дишането си. — Да преспим тук — изписка тя накрая. — Двете с теб да преспим в къщата тази нощ!
* * *
Касандра вече беше ходила на пазар и на излизане от железарския магазин, натоварена с кашон, пълен със свещи и кибрит, се натъкна на Крисчън. Три дни бяха минали от вечерята им в кръчмата — валеше твърде силно, за да им хрумне да работят в градината през уикенда — и тя не бе говорила с него оттогава.
Кой знае защо се почувства неспокойна, усети как страните й пламват.
— На излет ли?
— Нещо такова. Една приятелка ми гостува и иска да пренощуваме в къщата на скалата.
Той изви вежди.
— Не позволявай на призраците да те хапят.
— Ще се постарая.
— И на плъховете — усмихна се накриво той.
Тя също се усмихна, после стисна устни. Мълчанието помежду им се разтегли като ластик, който ей сега щеше да се откъсне и да ги цапардоса.
— Ами ти… — поде тя стеснително — ти… би могъл да дойдеш и да хапнеш с нас, ако искаш? Нищо специално, но ще бъде забавно. Ако си свободен де… Сигурна съм, че Руби много ще се зарадва да се запознаете. — Касандра се изчерви и прокле въпросителната нотка, която увличаше нагоре края на всяко нейно изречение. — Ще бъде забавно — повтори.
Той кимна, явно обмисляше предложението й.
— Да, добре — каза. — Ще ми е приятно.
— Чудесно. — Касандра усети вълна да пробягва под кожата й. — В седем? Нищо не носи, както виждаш добре съм се запасила.
— Ей, дай ми това — пое Крисчън покупките на Касандра. Тя премести дръжките на найлоновия плик от китката и почеса оставените от тях червени следи. — Ще те откарам горе до канарата — предложи той.
— Не искам да те затруднявам.
— Не ме затрудняваш. И бездруго идвах да поговорим за Роуз и за белезите й.
— Не намерих нищо друго в албумите й с изрез…
— Няма значение, знам какви са били белезите, знам и как ги е получила. — Той махна към колата. — Ела, ще поговорим, докато те карам.
Крисчън изкара колата от тесния паркинг до водата и потегли по главната улица.
— Е, какво има? — попита Касандра, като стисна торбата с покупките между глезените си, за да не позволи консервите със супа да паднат и да смачкат хляба. — Какво откри?
Прозорецът се беше замъглил и Крисчън се пресегна да изтрие с длан предното стъкло.
— Онзи ден, докато ми разказваше за Роуз, нещо ми се стори познато. Името на лекаря — Ебенизър Матюс. За нищо на света не можех да си спомня къде съм го чувал, но рано в неделя сутрин си спомних.
Той намали на Т-образното кръстовище и се помъчи да нагласи парното.
— Извинявай, понякога прави номера. След малко трябва да се стопли. — Той завъртя копчето от синия към червения сектор, даде ляв мигач и пое нагоре по стръмния път. — Една от ползите от завръщането ми да живея у дома е достъпът до кашоните, в които опаковах живота си, когато мащехата ми превърна стаята ми в гимнастически салон.
Касандра се усмихна, спомнила си кашоните с неловки спомени от гимназиалния живот, които беше открила, когато отново се премести при Нел след катастрофата.
— Отне ми известно време, но накрая намерих есето и там наистина пишеше неговото име — Ебенизър Матюс. Бях го включил, понеже е от същото село, в което съм отраснал и аз.