Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— И? Вътре пишеше ли нещо за Роуз?
— Не, обаче след като установих кой е докторът, изпратих имейл на приятелка в Оксфорд, която работи в местната медицинска библиотека. Дължи ми услуга и се съгласи да ми изпрати всичко, което успее да открие за пациентите на лекаря между 1889 и 1913 година, когато е живяла Роуз.
Приятелка. Тя. Касандра прогони неочаквания пристъп на ярост.
— И?
— Доктор Матюс се оказва доста заето човече. Отначало не — за човек, издигнал се до такава висота, той е от доста скромен произход. Лекар в малко селище в Корнуол, който прави всичко, което вършат лекарите в малките градове. Доколкото успях да разбера, неговият пробив е запознанството му с Аделайн Монтраше от имението „Блакхърст“. Не знам защо тя е избрала млад лекар като него да лекува болното й момиченце — много по-вероятно е аристократите да потърсят стария призрак, лекувал прачичо Финеган като момче, но, така или иначе, повикан бил Ебенизър Матюс. Явно двамата с Аделайн си допаднали, понеже след първата консултация той станал личният лекар на Роуз. Задържал се през детството й и дори след като тя се омъжила.
— Но как разбра? От къде приятелката ти има тази информация?
— По онова време много лекари си водели хирургични дневници. Записвали данни за пациентите, които преглеждали — кой им дължи пари, какви лекарства са предписвали, какви статии са публикували, такива работи. Много от въпросните дневници по-късно се оказват в библиотеките. Дарени или продадени от самите лекари или от семействата им.
Бяха стигнали до края на пътя, където чакълът свършваше и започваше тревата, така че Крисчън спря колата на тясното място за паркиране до наблюдателницата. Навън вятърът блъскаше канарата и дребните птички страхливо се бяха притиснали една към друга. Крисчън изключи двигателя и се обърна на седалката с лице към Касандра.
— През последното десетилетие на деветнайсети век доктор Матюс доста се прочува. Явно не искал да се задоволи да остане обикновен провинциален семеен лекар, въпреки че списъкът с пациентите му заприличал на светски справочник за местното общество. Започнал да публикува статии по различни медицински въпроси. Не беше много трудно да съпоставя публикациите с дневника му, за да установя, че Роуз се явява като госпожица РМ. Често пише за нея след 1897 година.
— Защо? Какво се е случило тогава? — Касандра осъзна, че е стаила дъх и че гърлото й се е стегнало.
— Осемгодишна, Роуз глътнала един шивашки напръстник.
— Защо?
— Ами не знам, допускам, че по случайност, а и няма значение. Нищо особено — половината британска валута е престояла в някой детски стомах по едно или друго време. Ако ги оставиш, такива предмети преминават до изхода на системата без никакви проблеми.
Касандра рязко си пое дъх.
— Обаче не оставили напръстника. Доктор Матюс направил операция.
Крисчън поклати глава.
— Дори по-лошо.
Коремът й се качи в гърлото.
— Какво е направил?
— Поръчал рентгенова снимка, даже няколко снимки, а после публикувал снимките в списание „Лансет“. — Крисчън се пресегна към задната седалка на колата си и й подаде страниците на фотокопирания материал.
Касандра прегледа статията и сви рамене.
— Не разбирам, какво толкова?
— Не става дума за самата рентгенова снимка, а за експозицията. — Посочи й една линия в горния край на страницата. — Доктор Матюс накарал фотографа да направи шейсетминутна експозиция. Явно е искал да бъде напълно сигурен, че ще разполага с желаната снимка.
Касандра усещаше с бузата си студа пред прозореца.
— Но какво означава това? Шейсетминутна експозиция?
— Рентгенът е облъчване — не си ли забелязала как зъболекарят ти хуква от стаята, преди да натисне копчето на рентгена? Експозиция от шейсет минути означава, че доктор Матюс и фотографът са изпържили яйчниците й и всичко в тях.
— Яйчниците й? — вторачи се в него Касандра. — Тогава как е заченала?
— Точно това се опитвам да ти кажа. Не би могла. Тоест със сигурност не би могла да износи здраво бебе до раждането. През 1897 година Роуз Монтраше всъщност е била безплодна.
41
Клиф Котидж, 1975 г.
Въпреки десетдневното закъснение преди размяната на договорите младата Джулия Бенет беше извънредно услужлива. Когато Нел помоли за по-ранен достъп до къщата, Джулия просто й подаде ключа с едно махване на окичената си с бижута китка.
— Изобщо не ме притеснява — каза тя, дрънчейки с гривните си, — чувствайте се у дома си. Бог ми е свидетел, ключът е толкова тежък, че с радост се отървавам от него.