Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Ключът наистина беше тежък. Беше голям месингов ключ със сложни завъртулки в двата края и с притъпени зъбци от другата страна. Нел го погледна — беше голям почти колкото дланта й. Остави го върху дървената маса в кухнята. Кухнята в нейната къща. Е, почти нейната. След още десет дни.
Нел нямаше да бъде в Триджина за уреждането на договора. Полетът й от Лондон беше след четири дни, а когато опита да промени резервацията си, й казаха, че промяна в последния момент е възможна само срещу огромна сума. Затова тя реши да се върне у дома, в Австралия, по план. Местните адвокати, които уреждаха покупката на Клиф Котидж, с радост щяха да пазят ключа до завръщането й. Тя ги увери, че няма да го отлага много — просто се нуждаела от време да си подреди нещата и после щяла да се засели трайно в къщата.
Защото Нел решила да се върне у дома в Брисбън за последен път. Какво я задържало там? Малцина приятели, дъщеря, която не се нуждае от нея, сестри, които всъщност само озадачава. Щяло да й липсва антикварното магазинче, но може пък да започне наново в Корнуол? А когато се върнела тук и разполагала с повече време, Нел възнамерявала да стигне до дъното на загадката. Да научи защо Елайза я откраднала и качила на кораб за Австралия. В живота на всеки трябва да има цел — това била целта на Нел. Защото как иначе би могла да се опознае?
Нел обиколи бавно кухнята, обхождайки с поглед всичко. Когато се върнеше, най-напред възнамеряваше здравата да изчисти къщата. Мръсотията и прахолякът отдавна бяха пуснати да се ширят на воля и се стелеха навсякъде. Освен това щеше да се наложи да ремонтира някои неща: на места первазите се нуждаеха от подмяна, сигурно част от дървените елементи са изгнили, кухнята трябваше да се приведе в работен вид…
Разбира се, в село като Триджина сигурно имаше много местни майстори, които да й помогнат, но на Нел никак не й допадаше мисълта да наеме непознати, които да работят по къщата й. Само камъни и дърво, но за Нел не беше просто къща. Тя съзнаваше, че както се бе грижила за Лил на смъртния й одър и бе отказала да прехвърли отговорността на някой непознат, така трябва да се погрижи лично и за къщата. Да впрегне уменията, които беше усвоила от Хю преди толкова много години, когато беше още момиченце и ококорено прекарваше с любимия си баща всяка възможна минутка в бараката под мангото.
Нел спря до люлеещия се стол. Малко светилище в ъгъла привлече погледа й. Приближи се. Полупразно шише, пакет бисквити, книжка с комикси. Със сигурност ги нямаше, когато Нел оглеждаше къщата, преди да я купи, което можеше да означава само, че някой е влизал в къщата й тогава. Разлисти книжката с комиксите — при това явно беше някой невръстен.
Влажен полъх близна лицето на Нел и тя погледна към дъното на кухнята. Едното стъкло на прозореца липсваше от разделената на четири рамка. Нел си отбеляза наум да донесе пластмаса и тиксо, за да запуши дупката, преди да замине за Триджина, и надникна през отвора. Покрай къщата минаваше голям храст, равен и широк, почти като стена. За миг се мярна нещо цветно и на Нел й се стори, че е забелязала някакво движение с ъгълчето на окото си. Когато се вгледа отново, вече нямаше нищо. Може би птица или опосум. Имаше ли изобщо опосуми в Корнуол?
На картата, която адвокатът й беше изпратил, Нел забеляза, че имотът се простира доста надалеч покрай къщата. Което евентуално означаваше, че каквото и да се намира от другата страна, дебелият жив плет беше и неин. Нел реши да поогледа.
Пътеката, която завиваше покрай къщата, беше тясна и неосветена от слънцето. Нел се приближи предпазливо, разтваряйки високите бурени по пътя си. Отзад бодливи храсти бяха избуяли между къщата и живия плет и се наложи Нел предпазливо да си проправя път през пущинака.
Някъде по средата отново усети движение от дясната си страна. Сведе очи към земята. Под стената се виждаха две слаби крачета в обувки. Или стената беше паднала от небето в духа на „Вълшебникът от Оз“ и беше премазала някое клето корнуолско джудже, или тя беше намерила дребосъка, който незаконно се промъкваше в къщата й. Нел стисна кльощавия глезен. Краката застинаха на място.
— Хайде, излез — нареди тя.
Крачетата останаха неподвижни още малко, после запълзяха назад. Момчето, на което принадлежаха, изглеждаше около десетгодишно, макар че Нел не я биваше много да определя възрастта на децата. Беше дребосък със светлокестенява коса и кокалести колене. Слабите му прасци бяха целите в синини.
— Явно ти си маймунчето, което влиза в къщата ми когато си поиска.
Момчето примигна с тъмните си кафяви очи срещу Нел, после сведе поглед към земята.