Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Дъждът ще го измие.
– Не ми харесва безпорядък на моята...
– Джерико! – беше молба, вопъл и благословия.
Той спря да говори на мига. Появи се зад последната библиотека и се загледа в мен.
– Можеш да казваш името ми така по всяко време, Мак. Особено ако си гола и аз съм върху теб – усещах погледа му, търсещ и опитващ се да разбере.
Аз самата не се разбирах. Молбата ми беше да не ме упреква сега. Сарказмът му щеше да ме погуби. Вопълът беше споделяне на болка, защото знаех, че той разбира болката. Благословията беше това, което не можех да обясня. Сякаш за мен той беше свещен. Погледнах го. Бил е с предполагаемата ми майка в нощта, когато е напуснала манастира, когато Книгата е избягала и никога не ми беше казал. Как можех да благоговея пред него? Нямах енергията да споря сега. Знанието, че Дани е убила Алина, ме беше оставило като спукан балон.
– Защо седиш на тъмно? – каза той накрая.
– Знам кой е убил Алина.
– Моля?! – тази едничка дума каза повече, отколкото много хора могат да кажат в цял абзац. – Без сянка на съмнение?
– Черно на бяло.
Той зачака. Не попита. И внезапно разбрах, че няма да го направи. Това беше част от същността му. Баронс наистина чувстваше и когато чувстваше най-силно, говореше най-малко, задаваше най-малко въпроси. Дори от мястото си можех да усетя напрежението в тялото му, докато чакаше да види дали ще му кажа повече. Ако не му кажех, щеше да продължи да върви през магазина и да изчезне така тихо, както се беше появил.
Но ако говорех? Ако го помолех да прави любов с мен? Не да ме чука здраво, а да ме люби?
– Била е Дани.
Той не продума толкова дълго, че започнах да мисля, че не ме е чул. След това изпусна една дълга, изморена въздишка.
– Мак, съжалявам!
Погледнах към него.
– Какво да правя? – бях ужасена да чуя, че гласът ми се пречупва.
– Нищо ли не си направила все още?
Поклатих глава.
– Какво искаш да направиш?
Засмях се горчиво и едва не започнах да хълцам.
– Да се престоря, че никога не съм разбирала и да продължа, сякаш никога не се е случвало.
– Тогава направи точно това!
Вдигнах глава и го погледнах невярващо.
– Какво?! Баронс – великата ръка на отмъщението, ми казва да простя и да забравя? Ти никога не би простил. Ти никога не би избягал от битка.
– Аз обичам да се бия. Ти също, понякога. Но в този случай не изглежда така.
– Не е като да... имам предвид... то е... Боже, толкова е сложно!
– Животът е. Несъвършен. Кралски прецакан. Какво изпитваш към нея?
– Аз... – чувствах се като предател, докато му отговарях.
– Нека го кажа така: Какво чувстваше към нея, преди да разбереш, че тя е убила Алина?
– Обичах я – прошепнах.
– Мислиш ли, че любовта си отива? Че престава да съществува, когато стане твърде болезнена или неудобна, сякаш никога не си я изпитвала?
Погледнах го. Какво знаеше Джерико Баронс за любовта?
– Само ако ставаше така! Само ако можеше да бъде изключена! Тя не е кранче. Любовта е скапана река с бързеи от пета степен[21]. Само природна катастрофа или язовир биха могли да я спрат, но в повечето случаи успяват само да я отклонят. И двете мерки са екстремни и променят терена толкова много, че накрая се чудиш защо си си правил труда. Няма ориентири, по които да прецениш позицията си, когато всичко е свършено. Единственият начин да оцелееш е да измислиш нови начини да картографираш живота си. Обичала си я вчера, обичаш я днес. А тя е направила нещо, което те е опустошило. Ще я обичаш утре.
– Тя е убила сестра ми!
– Със злоба? От яд? С жестокост? Заради жажда за власт?
– Откъде да знам?
– Ти я обичаш – каза той грубо. – Това значи, че я познаваш. Когато обичаш някого, ти виждаш вътре в него. Използвай сърцето си! Дани такъв човек ли е?
Джерико Баронс ми казваше да използвам сърцето си. Можеше ли животът да стане по-странен?
– Не мислиш ли, че някой може да ù е казал да го направи? – каза той.
– Тя е трябвало да помисли!
– Хората в детската си възраст обикновено са деца.