Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Да не търсиш оправдания за нея? – изръмжах.
– Няма оправдание. Просто ти посочвам това, което ти искаш да ти посоча. Как се държа Дани с теб, след като се запознахте?
Болеше ме дори да произнеса думите.
– Като с по-голяма сестра, от която взима пример.
– Беше ли ти вярна? Заемаше ли страната ти срещу другите?
Кимнах. Дори когато мислеше, че се бях съюзила с Даррок, беше останала на моя страна. Беше ме последвала в ада.
– Сигурно е знаела, че си сестра на Алина.
– Да.
– Сигурно е имала чувство, че се изправя пред отряд за разстрел всеки път, когато е трябвало да застане пред теб.
Бях ù казала, че сме като сестри. „А сестрите – бях ù казала – си прощават всичко.“ Бях зърнала лицето ù в огледалото, след като го бях казала. Тя не знаеше, че я гледам. Изражението ù беше мрачно и сега разбирах защо. Защото си е мислила: „Да бе! Мак ще ме убие, когато разбере“. Но все пак беше продължила да идва. Като се замислих, бях удивена, че не беше намерила и убила тези Ънсийли, премахвайки проклетото доказателство от лицето на земята.
Той мълча дълго, после каза:
– Тя наистина ли е убила Алина? Със собствените си ръце? С оръжие?
– Защо питаш?
– Всичко има степени.
– Мислиш, че някои начини за убиване са по-добри?
– Знам, че са.
– Смъртта е смърт!
– Съгласен. Но убиването не винаги е убийство.
– Мисля, че я е завела някъде, където е знаела, че ще бъде убита.
– Сега не звучиш сигурна, че я е убила.
Разказах му какво се беше случило снощи, какво бяха казали онези Ънсийли, как беше изглеждало тялото на Алина и как Дани беше изчезнала.
Той кимна в мълчаливо съгласие, когато свърших.
– И какво да правя?
– Искаш съвет от мен?
Подготвих се за саркастичен коментар.
– Не ми откъсвай главата! Имах тежка нощ.
– Нямах намерение – той клекна на пети пред мен и ме погледна в очите. – Това те е засегнало. По-лошо, отколкото всичко друго, което ти се е случило. По-лошо от превръщането ти в При-я.
Свих рамене.
– Правих непрестанно секс без вина, без срам. Шегуваш ли се? В сравнение с всичко останало, това беше чиста радост.
Той не каза нищо дълго време. После:
– Но не е нещо, което би искала да повториш, когато владееш напълно разума си.
– Беше... – затърсих думи, да го обясня.
Той беше неподвижен, чакаше.
– Като на Хелоуин. Когато хората се бунтуваха. Те плячкосваха. Правеха откачени неща.
– Казваш, че това да си При-я е било нещо като прекъсване?
Кимнах.
– И какво да правя?
– Вадиш шибаната си... – той оголи зъби и погледна настрани. Когато отново погледна към мен, лицето му беше студена маска на вежливост. – Ти избираш с какво можеш да живееш. И без какво не можеш да живееш. Това е.
– Имаш предвид мога ли да живея с мисълта, че съм я убила? Бих ли могла да понасям себе си, ако не я убия?
– Имам предвид можеш ли да живееш без нея? Ако я убиеш, прекъсваш живота ù завинаги. Дани никога повече няма да е жива. Ще е свършена на четиринайсет. Имала е възможност, провалила се е, изгубила е. Готова ли си да бъдеш неин съдия, жури и екзекутор?
Преглътнах и отпуснах глава, използвайки косата си като щит, сякаш можех да се скрия зад нея и никога да не трябва да се показвам.
– Казваш, че няма да се харесвам.
– Мисля, че ще се справиш с това. Ти намираш места, на които да слагаш нещата. Знам как действаш. Виждал съм те да убиваш. Мисля, че О’Баниън и хората му бяха най-трудни за теб, защото бяха първите хора, които уби, но след това ти подхождаше към това студена като камък. Сега е по-различно, защото това би било избрано убийство. Предумишлено. Кара те да дишаш различно. За да плуваш в това море, трябва да си направиш хриле.
– Не разбирам какво ми казваш. Да я убия ли?
– Някои действия те променят към по-добро. Други към по-лошо. Бъди сигурна кое е и го приеми, преди да направиш нещо! Смъртта за Дани ще бъде безвъзвратна.
– Ти би ли я убил?
Усещах, че се чувства неудобно от въпроса, но не знаех защо.
След дълго напрегнато мълчание, той каза:
– Ако това искаш, да. Ще я убия заради теб.
– Това не е каквото... не, не те питах дали ще я убиеш заради мен. Питах те дали ти би я убил, ако си на мое място.
– Не знам как бих постъпил на твое място. Твърде много време мина.
– Няма да ми кажеш какво да правя, нали? – исках да ми каже. Не исках да нося отговорност за това. Исках да мога да обвиня някого, ако впоследствие не ми харесаше как са се обърнали нещата.