Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Така че ако има някакви изненади, Наоми може да ни отдели, а Алекс да ни измъкне оттук.
— Това обаче няма да ни помогне срещу разрушителите — отбеляза Пракс.
Наоми сложи ръка върху неговата и го стисна лекичко.
— Не съм сигурна, че помагаш, Пракс.
Външният въздушен шлюз се отвори с далечно бучене. Светлините премигнаха от червено в зелено.
— Леле-мале — възкликна Алекс.
— Проблем ли има? — тросна се Холдън.
— Не, просто…
Вътрешната врата се отвори и в стаята пристъпи най-едрият човек, когото Пракс бе виждал през целия си живот, облечен в някакъв вид подсилваща броня. Ако не беше прозрачното стъкло на шлема, би си помислил, че пред него стои двуметров робот. През стъклото видя женско лице: големи тъмни очи и кожа с цвета на капучино. Погледът ѝ се плъзна по тях с ясно доловима заплаха. До него Еймъс несъзнателно направи крачка назад.
— Ти си капитанът — каза жената и това не беше въпрос. Говорителите на скафандъра усилваха гласа ѝ и го караха да звучи изкуствено.
— Да — потвърди Холдън. — Трябва да кажа, че на екрана изглеждахте по-иначе.
Шегата прозвуча плоско и великанката пристъпи напред.
— Да не смяташ да ме застреляш с това? — попита тя и посочи с огромната си метална ръка оръжието на Холдън.
— Ще успея ли?
— Вероятно не — отвърна великанката. Направи още една малка крачка напред. Бронята ѝ издаваше механичен вой, докато се движеше. Холдън и Еймъс направиха съответно крачка назад.
— Тогава да го наречем почетна стража — предложи Холдън.
— Е, почетена съм. Сега ще ги приберете ли?
— Разбира се.
Две минути по-късно оръжията бяха прибрани и грамадната жена, която още не си бе казала името, натисна с брадичка нещо в шлема си и рече:
— Добре. Чисто е.
Въздушният шлюз се задейства отново, преминавайки от червено към зелено със съскане на отварящи се врати. Този път жената, която влезе, бе по-дребничка от всички тях. Сивата ѝ коса стърчеше във всички посоки, а оранжевото ѝ сари висеше странно в ниската гравитация.
— Заместник-секретар Авасарала — поздрави Холдън. — Добре дошли на борда. Ако мога да направя нещо…
— Ти си Наоми Нагата — каза дребната сбръчкана старица.
Холдън и Наоми се спогледаха и тя кимна.
— Да.
— Как, да го вземат мътните, си поддържаш косата така? Моята изглежда все едно я е чукал таралеж.
— Ъъъ…
— Подходящият външен вид е половината от това, което ще запази живота на всички ви. Нямаме време за глупости. Нагата, погрижи се да изглеждам хубава и млада. Холдън…
— Аз съм инженер, а не скапана фризьорка — сопна се Наоми и в гласа ѝ се прокрадна гняв.
— Госпожо — каза хладно Холдън. — Това е моят кораб и моят екипаж. Половината от нас дори не са граждани на Земята и не можем ей така да приемем командите ви.
— Добре. Госпожице Нагата, ако искате да попречите на този кораб да се превърне в разширяващо се кълбо нажежен газ, трябва да направим изявление за пресата, а аз не съм готова затова. Ще ми помогнете ли, моля?
— Добре — съгласи се Наоми.
— Благодаря. И, капитане? Обръснете се, да ви го начукам.
41.
Авасарала
След „Гуаншийн“ „Росинант“ ѝ изглеждаше невзрачен, жалък и спартански. Тук нямаше плюшени килими, само покрита с плат пяна, която да смекчи ъглите, където войниците могат да бъдат запратени при някоя рязка маневра. Вместо с аромат на мед и канела въздухът бе изпълнен с мирис на нагрята пластмаса от военните рециклатори на въздух. Освен това тук нямаше огромно бюро, нито легло, на което можеш да редиш пасианс, нито някакво лично пространство с изключение на каюта с размерите на кабинка в обществена тоалетна.
Заснеха по-голямата част от видеото в товарния отсек, като държаха камерата под такъв ъгъл, че в кадър да не попаднат никакви боеприпаси или оръжия. Човек, който познаваше марсианските военни съдове, можеше да познае къде са. За всеки друг това щеше да е открито пространство с товарни контейнери на заден план. Наоми Нагата ѝ бе помогнала да сглоби материала — тя се оказа изненадващо добър монтажист, — а когато стана ясно, че никой от мъжете не може да осигури професионален глас зад кадър, бе свършила и това.
Екипажът се събра в лазарета, където механикът Еймъс Бъртън бе настроил екрана да предава сигнал от ръчния ѝ терминал. Сега той седеше със скръстени крака върху една от болничните койки и се усмихваше дружелюбно. Ако Авасарала не бе прегледала досиетата на екипажа на Холдън, никога не би предположила на какво е способен този човек.
Другите се бяха наредили в неравен полукръг. Боби седеше до Алекс Камал, като че ли двамата марсианци несъзнателно се стремяха един към друг. Праксидики Менг бе застанал в дъното на стаята. Авасарала не можеше да прецени дали нейното присъствие го смущава, или той винаги си е такъв.