Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Слез! — враждебно заповяда Игър.
— Не, вие отстъпете! — кресна Мендарк и им показа флейтата. — Сега притежавам и нея, и машината.
— Това ще те довърши — предупреди го Шанд.
— Млъкни, изкуфяло старче! С удоволствие бих довършил тебе.
Нагласи флейтата пред устните си, припомни си последователността от звуци и засвири толкова необуздана мелодия, че и собственият му ум трудно я осмисляше.
— Не прави това върху машината! — ахна Шанд.
Закъсня. Внезапно цялата зала се обърна наопаки, усука се в невъзможни цветове и акорди. Очите на Мендарк засмъдяха, сякаш в тях се забиваха пъстри ледени иглички. А после цялата Възбрана започна да се сгърчва слой след слой като листовете на запалена книга. Флейтата го подведе — Възбраната се разпадаше!
Отново засвири, съсредоточил мощта на съзнание и воля, за да влезе в хармония със Стената и да я заздрави. Чак сега му хрумна, че не знае какво върши. Стената стана напълно прозрачна и той видя кои чакат зад нея. Флейтата бе призовала стотици… не, хиляди твари от безброй разновидности.
В цялата история на пустотата не бе имало подобен съюз, но за да впият зъби и нокти в сочна мръвка като Сантенар, струваше си да отложат за малко старите вражди. Мендарк се изправи като насън, ръката с флейтата се отпусна. Погледът му се плъзгаше по Стената и хилядите пред очите му се превръщаха в милиони, стичащи се от всички измерения. За света, който обичаше повече и от живота, нямаше спасение. И тъкмо той го обрече накрая.
Ту вдигаше флейтата, ту размисляше. Не смееше да се захване с Възбраната повторно. Нямаше ли друг начин?
Нещо зашава между труповете на пода — вторият транкс, по който още стърчаха забитите копия. Той запрати острие, отчупено от дръжката, и златната флейта отхвръкна от пръстите на Мендарк. Транксът запълзя немощно към нея.
Мендарк изпсува и разтръска изтръпналата си ръка. И най-ненадейно проумя в какво е било затруднението. Разкикоти се весело. Двете творения си пречеха взаимно. Веднага натисна ръчките и машината се раздвижи.
— Задръж си я! — присмя се гръмко на чудовището. — Аз дойдох заради това тук.
Машината се завъртя плавно. Оцелелите от задругата бяха пред него. Първо Стената или първо враговете? Игър свиваше пръсти, готвеше се да го порази. Неколцина от аакимите се канеха да опънат лъковете. Забеляза потресен, че дори вярната Талия шепне трескаво на Шанд — несъмнено заговорничеха как да го погубят. Всеки от тях искаше да си присвои машината, но нямаше да спасят света. Единствен той беше способен да го направи. Мендарк насочи творението към враговете си.
— Недей! — изплака Талия. — Така ли искаш да те запомнят в бъдното? — попита го, протегнала ръце към него.
Дори на нея не би позволил да застане на пътя му. Но изведнъж му залютя на очите. Милата Талия, какви времена преживяха рамо до рамо… „И все пак трябва да го направя!“ Преди да дръпне ръчката, транксът се надигна, въпреки че забитите в тялото му копия се клатушкаха като клони на дърво. Притисна флейтата към устните си и засвири. Машината подскочи, катурна се и Мендарк се претърколи на пода. Успя да се задържи прав и пробяга няколко крачки по инерция.
Транксът замахна с могъщата си лапа, ноктите като кинжали се забиха в корема на Мендарк и го подхвърлиха нагоре. Магистърът се повлече обратно към машината, оставяйки кървава диря. А транксът започна друга мелодия.
Първите тълпи твари се притискаха към Стената и я издуваха.
— Какво прави това чудовище? — прошепна Лиан.
— Вика своите — кратко поясни Малиен.
— Мендарк — изпищя Талия, — спри ги!
Той опитваше да се качи в творението, но се хлъзгаше в собствената си кръв. Тя се хвърли към него, обаче Джеви и Лилис не й позволиха. Мендарк се задържа на колене, ръцете му посочиха транкса и флейтата грейна нажежена. Чудовището нададе скърцащ рев и я изтърва. Мендарк се изправи, сведе поглед към смъртоносната рана и я затисна с длан, за да не изпаднат вътрешностите му. Помъкна се с присвити крака към флейтата. Взе я и от пръстите и устните му изскочиха бели струйки дим. Инструментът занарежда жални тонове.
Около Магистъра се образува пашкул, който се издуваше с всеки нов звук и обгърна всички в залата, обаче изтласка транкса към стената, където го сплеска в огромно петно.
— Това ли е краят? — промълви Лилис, загледана в безбройните твари от пустотата.
Пашкулът докосна и Стената, прилепи се до нея, запуши пролуката и замъгли цялата Възбрана. Но всички знаеха кой чака зад безплътната преграда.