Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Първият фейлем я доближи плахо. Тя докосна рамото му и го побутна благо. Той се хвърли напред и Пътят го погълна. Един по един те минаваха край предводителката си и изчезваха от Сантенар. Когато и последният бе прехвърлен, Фейеламор се олюля, коленете й опряха в пода.
— Най-после се свърши с моя дълг! — изхриптя тя. — Дори не ми се вярва. — Седна тежко и се разрида за вековете на изпитания и несгоди. Избърса лицето си и стана. — Имам последна задача за тебе, Мейгрейт, щом бездруго стигнахме дотук. Задръж Пътя отворен и за мен.
— Ами върви! — изплю думите Мейгрейт. — Ще го задържа! Така поне ще знам, че съм се избавила от тебе.
Ала Фейеламор не помръдваше.
— Изпълних дълга си, но останаха и недовършени дела. Все едно е дали и аз ще успея да се завърна. — Наведе се над Каран, която потръпна. — Ти ми направи услуга, макар че плати прескъпо. Въпреки всичко пренесе Огледалото от Физ Горго до Туркад, за да изпълниш задължението, което Мейгрейт бе поела спрямо мен. Но аз не ти се отплатих.
— И какво от това? — немощно отвърна Каран. — Умирам.
— Може би… — Фейеламор докосна челото и и пое болката върху себе си. — Не съм способна да надникна в бъдещето. Но не бива да оставям неизплатени дългове. Каквито богатства имахме аз и фейлемите, предавам ги на тебе и твоите наследници. Могат да бъдат взети от пещерата, където Гилиас… намери Мейгрейт. — Свали от ръката си абаносова гривна и я сложи на китката на Каран. — Защитени са от неотслабваща илюзия, а това ще я разпръсне.
— Твърде късно е за покаяние — зло се намеси Мейгрейт. — И хиляда години да коленичиш, няма да поправиш стореното.
— Права си. Като си помисля как се гаврих със свое чедо… Бях обсебена.
— Не! — кресна Мейгрейт.
Фейеламор я прихвана за раменете, обаче не се престраши да я прегърне.
— Чуй истината, към която се стремеше цял живот. Аз съм другата ти баба. Принудих собствения си син Галгилиел, горкото ми крехко момче, да се сношава с Аелиор, докато осъществих противния си замисъл. Така унищожих и него.
Мейгрейт обезумя и я заудря с юмруци.
— Няма да повярвам в гнусните ти лъжи! Как можа да ми сториш това?! Ти си изрод!
Фейеламор дори не помисли да се защити.
— Такава съм и не заслужавам друго. Направих го, за да се съхрани моята раса, без да мисля за нищо друго. Добре, внучке, стой настрана. Сама ще се прехвърля по пътя. Щом върнах сънародниците си на нашия свят, моята участ е без значение. Сбогом. Дано ми простиш.
Тя скочи в портала, удържа го за миг, после фунията се сви и затвори с взрив от синьо-бяло сияние. В същия миг изчезнаха и тварите, дебнещи около нея. Пробивът в Стената бе заличен.
Мейгрейт се взря в Огледалото, което й показа, че фейлемите са стъпили тържествуващи на Талалейм. Захвърли го и каза на Каран:
— Никъде по Трите свята няма справедливост!
Каран се закашля и изпъшка. Болката се бе върнала отново в тялото й.
— А ти какво очакваше от Лъжовното огледало?
Голямата овална камера, в която се превърна порталът на Шанд, се бе издула в две капковидни кухини, съединени от тънка нишка — едната в Каркарон, другата в Шазмак. Нишката се сви и ги събра мигновено. Шазмак се скри от погледите им, а с него и порталът. Всички от задругата се озъртаха между заледените стени на кулата. Порталът не издържа, Каран остана с може би смъртоносните си рани в Шазмак, докъдето трябваше да вървят поне четири дни. Шанд погледна Лиан.
— Да, Фейеламор беше едно с Талалейм. Питам се обаче какво ли ще заварят там. Сантенар не беше единственият свят, засегнат от Възбраната.
— Отвори отново портала! — възкликна Лиан. — Каран умира!
— Не мисля, че ще мога — поклати глава старецът. — Всичко се е променило.
Каркарон и преди изглеждаше странно, но сега беше същинска фантасмагория. Стените — ту омекнали и порести, ту по-яки от метал, като че се изобщо не се задържаха на местата си. А порутената виеща се стълба наглед се отправяше в десетина различни посоки, по нея се мяркаха страховити привидения. И оттенъците на въздуха се меняха неспирно. Откъслечни звуци с невъобразими тоналности се забиваха в ушите им.
Шанд, Талия и Малиен застанаха един до друг, опитваха се да възпрат влиянието на кулата и да възстановят портала. Игър също реши да им помогне, обладан от желанието да се върне при Мейгрейт.