Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Заради войната? Но това се е случило толкова отдавна!
— За Гилдията, да. Но сачаканците не могат да я забравят, не и когато половината им земя е превърната в пустош. – Акарин поклати глава. – Гилдията не е трябвало да пренебрегва Сачака, след като е спечелила войната.
— А какво е трябвало да направят?
Акарин извърна глава и се загледа в планините. Сония също погледна натам. Само преди няколко дни двамата се намираха от другата страна на назъбената линия.
— Това е била война между магьосници – промърмори Акарин. – Никога не е имало смисъл да се изпращат армии от немагьосници срещу магьосниците, особено черни магьосници. Сачака е била покорена от киралийските магьосници, които бързо се завърнали в богатите си домове. Те са знаели, че един ден сачаканската империя ще се възстанови и отново ще се превърне в заплаха, затова създали пустошта, за да не позволят на страната да процъфтява. Ако някои от гилдийците се бяха заселили в Сачака, бяха освободили робите и бяха показали, че магьосниците могат да използват силите си, за да помагат на хората, сачаканците може би щяха да създадат по-мирно, свободно общество, а ние нямаше да сме изправени пред сегашната ситуация.
— Разбирам – рече бавно Сония, – но, освен това мога да разбера и защо това не се е случило. Защо й е на Гилдията да помага на обикновените сачаканци, щом не помага и на обикновените киралийци?
Акарин я погледна замислено.
— Някои го правят. Дориен, например.
Сония издържа погледа му.
— Дориен е изключение. Гилдията може да направи много повече.
— Не можем да направим нищо, ако нямаме доброволци.
— Разбира се, че можете.
— Ти би ли накарала магьосниците да работят против волята им?
— Да.
Той повдигна вежди.
— Съмнявам се, че ще се подчинят.
— В такъв случай може да намалеят доходите им.
Акарин се усмихна.
— Ще се почувстват така, сякаш с тях се държат като със слуги. Никой не би пожелал да изпрати децата си в Гилдията, ако това би означавало да работят като обикновени хора.
— Никой от Домовете – поправи го Сония.
Акарин примигна и се засмя.
— От момента, в който Гилдията предложи да те обучава, аз знаех, че ще имаш разрушително влияние. Трябва да са благодарни, че те отведох от тях.
Тя отвори уста да отговори, но се спря, когато видя, че Дориен се приближава към тях. Той яздеше нов кон и водеше други два.
— Не са от най-добрите – каза лечителят и им подаде юздите, – но ще свършат работа. Магьосниците от цялата страна се стичат в Имардин, така че резервните коне в странноприемниците бързо намаляват.
Акарин кимна мрачно.
— Тогава трябва да побързаме, преди да са се изчерпали съвсем. – Той отиде до коня си и се метна на седлото. Сония се покатери върху другия кон. Докато пъхаше ботушите си в стремената, тя не сваляше поглед от Акарин. Той беше казал, че има „разрушително влияние”, но това не означаваше, че не одобрява. Може би дори беше съгласен с нея.
Това имаше ли някакво значение? След няколко дни може би нямаше да има Гилдия, а бедните щяха да разберат, че има и по-лоши неща от Прочистването.
Сония потрепери и прогони тази мисъл от главата си.
Денил развеселено отбеляза, че коридорът в жилищата на магьосниците беше почти също толкова оживен, колкото Университета по време на обедната почивка. Той вървеше заедно с Ялдан покрай групичките магьосници, техните съпруги, съпрузи и деца. Всички обсъждаха Съвета.
Когато Ялдан стигна до вратата на покоите си, той погледна към него и въздъхна.
— Ще влезеш ли за чаша суми? – попита той.
Денил кимна.
— Ако Езрил няма нищо против.
Ялдан се засмя.
— Тя обича да казва на хората, че аз командвам, но двамата с теб и Ротан – си знаем най-добре.
Той отвори вратата и покани Денил в гостната. Езрил седеше в едно от креслата, облечена в халат от лъскав син плат.
— Този Съвет свърши бързо – каза тя намръщено.
— Да – отвърна Денил. – Днес изглеждаш много красива, Езрил.
Тя се усмихна и кожата край очите й се набръчка.
— Трябва да се отбиваш по-често, Денил. – След това поклати глава. – С твоите маниери ми е чудно как още не си намерил жена. Суми?
— Да, моля.
Тя се надигна и се зае с чашите и подгряването на водата. Денил и Ялдан се настаниха в креслата. Възрастният магьосник се намръщи.
— Не мога да повярвам, че решихме да разрешим черната магия.
Денил кимна.
— Лорлън каза, че някои от твърденията на Акарин са се оказали верни.