Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Каните ни да се присъединим към вашия екипаж ли, капитан Дракаша? — попита Джабрил.
— Предлага ви се възможност, това е всичко — отвърна вместо нея Езри. — След този разговор вие не сте пленници, но не сте и свободни. Вие сте, както ние го наричаме, помиярската вахта. Спите тук, в „долната крепост“, както го наричаме. Кажи-речи най-гадното място в целия кораб. Щом има мръсна работа за вършене, вие ще я вършите. Ако не достигат дрехи или одеяла, вие ще минете без тях. Последни ще получавате храна и пиене.
— Всеки член на моя екипаж може да ви заповядва — продължи Дракаша, когато Езри млъкна. Локи имаше чувството, че двете заедно са отработили този ритуал във времето. — И всеки от тях ще очаква заповедите му да се изпълняват. При нас неявяване няма — само някой да се е изхитрил или да се е скатал, и ще ви строшат кокалите от бой. Вдигнете ли шум дотолкова, че аз да забележа, и изхвърчате през борда. Мислите, че се шегувам ли? Питайте някой, който е тук от достатъчно дълго време.
— Колко време ще носим помиярската вахта? — попита един по-млад мъж най-отзад.
— Докато се докажете — отвърна Дракаша. — След няколко минути вдигаме котва и отплаваме за Порт Продигал. Като стигнем там, всеки, който иска да напусне, да се маха. Няма да ви продадем — на този кораб ние не поробваме никого. Но няма да получите никакво заплащане, освен пиенето и хранителните дажби. Ще си тръгнете с празни джобове, а в Продигал може би е по-добре да си роб. Поне на някого му пука дали ще живееш или ще пукнеш.
Ако по пътя ни надолу пътищата ни се пресекат с друг кораб, ще се замисля дали да не го завладея — продължи тя. И ако развеем червения флаг, това е вашият шанс. Първи се качвате вие. Качвате се на борда му преди всички нас.
Ако има огън, лъкове или мрежи бръсначи, или само боговете знаят какво, вие ги отнасяте първи, и вашата кръв се пролива първа. Ако оцелеете — великолепно. Ставате членове на екипажа. Ако откажете, в Порт Продигал ви зарязваме. Държа помиярска вахта подръка само докато ми е нужно.
Тя кимна на Езри.
— Оттук нататък можете да се придвижвате по бака и по ветрената палуба до главната мачта — обяви Делмастро. — Не слизайте по-надолу и не пипайте нищо, без да са ви казали. Ако докоснете оръжие или се опитате да вземете от някой член на екипажа, гарантирам ви смърт на мига. Много сме докачливи по отношение на това.
Ако искате да се уедините с някой член на екипажа или някой ви предложи да се уедини с вас, правете, каквото щете, стига да не сте на вахта и се държите по-далече от проклетата ветрена палуба. Тука, каквото ви се дава, вземайте. Но ако се опитате да вземете със сила, молете се при опита да умрете, защото и за това сме много докачливи.
Замира отново взе думата и посочи Локи и Джийн.
— Равел и Валора се връщат при вас. — Неколцина мъже се размърмориха и тя отпусна ръце върху дръжките на сабите си. — Ей, я се дръжте по-учтиво, вашта мама! Вие сте ги спуснали през борда и сте се заклели, че ще оставите Йоно да ги съди. Аз се появих около час по-късно. Това изяснява работата — всеки, който си мисли, че е по-справедлив от Господаря на ненаситните води, може да скочи през борда и да го обсъди с Него лично.
— И те са помиярска вахта като всички вас — додаде Езри.
Мъжете обаче не изглеждаха кой знае колко въодушевени. Замира се прокашля и додаде:
— На този кораб делим поравно.
Това им привлече вниманието.
— Корабният интендант се казва Гуилем. Той описва плячката. Трийсет процента се падат на кораба, за да не се разнасяме насам-натам с прогнили платнища и въжета. Останалото се поделя поравно, по един дял за всяко тупкащо сърце.
Няма да пипате и сентира от онова, което взехме от стария ви кораб. За това няма да ви се извиняваме. Но ако по пътя към Порт Продигал ви изпадне шанс и когато продадем „Вестоносецът“ на Коработрошача, вече сте членове на екипажа, ще получите хубавичък дял. Ако сте членове на екипажа.
Локи нямаше как да не й се възхити за това — водеше разумна политика и го вкара в речта си в момент, изчислен така, че да отклони раздорите и тревогите. Сега „Червеният вестоносец“ нямаше да е само нещастен спомен, стапяш се зад хоризонта в ръцете на завладелия го екипаж, а можеше да е и купчина сребро, която ги очаква.
Замира се обърна и се отправи към кърмата и остави Делмастро да завърши представлението. Щом мъжете започнаха да си шушнат помежду си, лейтенантката кресна: