Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Да — отвърна момчето със съвсем слаб гласец, като шумоленето на два листа хартия, които се търкат един в друг. После хвана Косета за ръка и я поведе към кърмата.
Дракаша отново изтича напред покрай няколко групички моряци, които работеха или ядяха. Всички я поздравиха с уважителни кимвания и махвания с ръка. Езри подбутна Локи и Джийн подире й.
Край кокошарника пътя на Дракаша пресече един тумбест, ала пъргав вадранец, няколко години по-възрастен от нея. Мъжът беше облечен с контешки черен жакет, целият в токи от потъмнен пиринч, а русата му, прошарена коса бе вързана на дълга опашка, която стигаше чак до брича му. Дракаша го сграбчи за туниката с лявата си ръка.
— Гуилем, какво точно трябваше да поясни Езри, когато преди малко ти каза „Наглеждай децата няколко минути“?
— Аз ги оставих с Мум, капитане…
— Възложих го на теб, не на него.
— Е, вие му се доверявате да върти руля, защо да не му поверите и…
— Поверявам му и дечицата си, Гуилем. Просто съм особено пристрастна към това заповедите ми да се изпълняват.
— Капитане — рече Гуилем с тих глас. — Трябваше да пусна кафяво в синьото! Можеше да ги доведа до посраните въжета, но се съмнявам, че бихте одобрили урока, който щяха да получат…
— Стискай, в името на Йоно! Само за няколко минути? А сега върви си стягай багажа.
— Багажа?
— Вземи последната лодка, прехвърли се на „Вестоносецът“ и се присъедини към пленения екипаж.
— Пленения екипаж? Капитане, знаете, че не ме бива много в…
— Искам корабът да бъде огледан и описан от бушприта до хакборда! Опиши всичко. Като се пазаря за него с Трошача на кораби, искам да знам точно доколко се опитва да ме измами копелето.
— Ама…
— Очаквам описа ти, когато се срещнем в Порт Продигал. И двамата знаем, че днес нямаше почти никаква плячка, която да прехвърлим на кораба и преброим. Отивай там, за да си заработиш дела.
— Ваша воля, капитане.
— Моят интендант — обясни Замира, след като Гуилем се отдалечи, тътрейки крака и псувайки. — Всъщност не е лош, само дето предпочита работата да го избягва винаги когато е възможно.
Палубата на бака се издигаше на носа на кораба може би на педя и половина над ветрената палуба, с широки стълби и от двете страни. Между тях широко отвърстие водеше към тъмна зона, която бе наполовина затворено помещение, наполовина — място, където можеше да се пропълзи под бака. По преценката на Локи беше седем-осем крачки дълго.
По палубата на бака и стълбите се тълпеше по-голямата част от екипажа на „Червеният вестоносец“, под небрежния надзор на половин дузина въоръжени моряци на Замира. Джабрил седеше до Аспел най-отпред и като че много се развесели, като пак видя Локи и Джийн. Мъжете зад него се размърмориха.
— Млък! — изкомандва Езри и застана между Замира и новодошлите. Локи не знаеше какво да прави, дръпна се настрани заедно с Джийн и зачака нареждания. Дракаша се прокашля.
— С някои от вас не сме се запознали. Аз съм Замира Дракаша, капитан на „Отровната орхидея“. Слушайте ме. Джабрил ми каза, че сте плавали от Тал Верар с мисълта, че сте пирати. Някой случайно да е размислил?
Повечето моряци от „Червеният вестоносец“ заклатиха глави или тихо замърмориха опровержения.
— Добре. Аз съм онова, на което се е преструвал вашият приятел Равел. — Дракаша обгърна с ръка раменете на Локи, усмихна се театрално и неколцина от по-здравите мъже от екипажа на „Вестоносецът“ се изкикотиха. — Аз нямам владетели и господари. Развявам червения флаг, когато съм гладна, и фалшиво знаме, когато не съм. Спирам само на едно пристанище, Порт Продигал на Островите на призрачните ветрове. Никое друго не ме приема. Навсякъде другаде е опасно. Щом живеете на тази палуба, тази опасност застрашава и вас. Знам, че някои от вас не разбират. Помислете си за света. Помислете си за всяко едно място на света, където този кораб не се намира, освен една мъничка прашинка злочестина в най-черната дупка на гъза на никъдето. Ето от това се отричате. От всичко. От всеки. От всяко едно място на света.
Тя пусна Локи, забеляза мрачните изражения на мъжете и като че остана доволна. Посочи Езри.
— Помощник-капитан Езри Делмастро. Ние я наричаме „лейтенант“, така че и вие ще я наричате така. Каквото каже тя, аз го подкрепям. И през ум да не ви минава, че може да е другояче.
Вече се запознахте с нашия корабен лекар. Учената Треган ми каза, че едни от вас са по-добре, други по-зле. Тези, на които е нужна почивка, ще я имат. Не сте ми от никаква полза, ако състоянието ви не ви позволява да работите.