Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Армията е в покой - обяви вместо поздрав, после най-безцеремонно клекна до Фенрис и си придърпа платото с пилешко месо. - Но войниците треперят от страх. Дните на отбрана са изцедили силите им.
Роуан кимна, без да съобщи на Пумата, че тъкмо това обсъждаха. Гавриел нападна храната.
- Ще трябва да се погрижим да не поддадат утре.
Наистина.
- Чудех се - подхвана след малко Елида, сякаш говореше сама на себе си, - щом Майев е натрапница, кой ще управлява Доранел, ако я прокудим заедно с другите Валги?
- Или я изпепелим - подхвърли Фенрис.
Елин се усмихна мрачно, ала въпросът на Елида се загнезди в съзнанието ѝ.
Гавриел бавно побутна настрана платото с пилешко.
Ръката на Роуан падна от раменете на Елин. Боровозелените му очи се загнездиха в нея широко отворени.
- Ти.
Елин примигна насреща му.
- Има и други наследници на Маб. Галан, Едион...
- Тронът се предава по майчина линия, само от елфа на елфа. Поне би трябвало - добави Роуан. - Ти си единствената с директна, неопровержима кръвна връзка с Маб.
- И твоят род, Роуан - обади се Гавриел. - Някой от твоя род ще има право върху половината трон на Мора.
- Селен. Неин ще е.
Въпреки че бе принц, кръвната връзка на Роуан с Мора толкова бе изтъняла през вековете, че вече я имаше само на думи. Можеше да се каже, че Елин имаше по-близко родство с Елида, дори с Каол, отколкото с Роуан, независимо от далечното им общо потекло.
- Е, отстъпвам престола на Селен - рече Елин, изтупвайки ръцете си като че от въображаем прах. - Доранел е неин.
Повече никога нямаше да отиде в онзи град, без значение дали щяха да надвият Майев, или не. Навярно това я превръщаше в страхливка. Но не посмя да потърси утешителния тътен на магията си.
- Малките хора действително знаеха - каза умислено Фенрис, потривайки челюстта си. - Знаеха коя си.
Открай време знаеха. Спасили бяха живота ѝ преди десет години, а през последните седмици помагаха на всички тях. Знаеха коя е и ѝ оставяха дарове. Сякаш отдаваха почит на наследницата на Бранън. Не на...
- Елфическата кралица на Запада - пророни Гавриел.
Мълчание.
- Това звание ли е? - учуди се Елин.
- Вече да - отвърна Фенрис.
Елин го стрелна косо.
- Да, ако Селен стане Елфическата кралица на Изтока - потвърди Роуан.
Никой не продума цяла минута.
Елин въздъхна към тавана.
- Е, какво толкова? Поредната префърцунена титла.
Никой не понечи да проговори. Елин не позволи на това ново бреме да проникне твърде надълбоко в съзнанието ѝ. На всичко, което предполагаше званието - че можеше да ѝ се наложи да закриля не само Малките хора на континента, но и заедно с кадъра да поставят основите на нова родина за всички елфи, пожелали да живеят с тях. За всички елфи, оцелели след клането в Терасен преди десет години и решили да се завърнат.
Наивна мечта, която едва ли щеше да види сбъдната. Едва ли щеше да осъществи.
- Елфическата кралица на Запада - повтори, вкусвайки думите на върха на езика си.
Питайки се колко ли време щеше да се нарича така.
Тежкото мълчание в стаята ѝ подсказа, че приятелите ѝ си мислеха същото. А болката, гневът и решимостта в очите на Роуан - че вреченият ѝ вече разсъждаваше дали това ново звание нямаше да я спаси някак от жертвения олтар.
Подобен въпрос обаче щяха да обсъждат по-късно. След утрешната битка.
Ако оцелееха.
***
Имаше порта и отвъд черния ѝ свод се ширеше вечността.
Но не за нея. Тя не отиваше в Отвъдното.
Боговете ѝ бяха подготвили друг ковчег - този път изсечен от онзи тъмен лъскав камък.
Камък, какъвто огънят ѝ не можеше да разтопи. Да прониже. Единственият начин да се измъкне от затвора му беше да се превърне в него - да се слее с него като морска пяна с пясъка.
Всяко дихание бе по-плитко от предходното. В този ковчег нямаше дупки.
Знаеше, че отвъд стените му има втори ковчег. Знаеше, защото приглушените викове от него я достигаха някак.
Две принцеси, едната от злато, другата - от сребро. Една млада и една древна. Двете заедно щяха да платят цената за затварянето на портата към вечността.
Въздухът ѝ беше на привършване. Изразходила бе прекалено много от него в трескаво дращене по камъка. Пръстите ѝ пулсираха болезнено около изпотрошените нокти и съдраната плът.
Женските писъци стихваха постепенно.
Трябваше да приеме съдбата си, да се примири с нея. Чак тогава капакът на ковчега щеше да се отвори.
Въздухът беше горещ, скъпоценен. А тя не можеше да се измъкне, не можеше...
***
Елин се изтръгна от съня си. Стаята още тънеше в мрак, а приятелите ѝ наоколо дишаха равномерно.
Чист, свеж въздух. Отвъд тесния прозорец блещукаха звезди.