Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Половин час по-късно, когато отварях една колода карти, влезе адютантът Санцоньо и ми разправи с най-сериозно лице важната новина. Той идваше от дома на генерала, където капитан Кампореджио пристигнал съвсем запъхтян, за да предаде на Негово Превъзходителство печата и книжката на мъртвеца. Негово Превъзходителство веднага заповядал да поставят принца в една гробница и да му окажат всички полагащи се на сана му почести. След друг половин час дойде адютантът на главния проведиторе, господин Миното, и ми каза, че Негово Превъзходителство пратил да ме повикат. След свършване на тура от играта аз предадох картите на майор Мароли и се упътих към дома на генерала. Намерих Негово Превъзходителство на масата с най-знатните дами и трима или четирима адмирали, както и госпожа Ф. и господин Д. Р.
— И тъй — каза старият генерал, — вашият прислужник беше значи един принц?
— Уважаеми господине, никога не съм предполагал това, дори и сега, когато той е мъртъв, аз още не го вярвам.
— Как? Той е мъртъв, а не беше луд. Вие сте видял неговия герб и неговото кръщелно свидетелство, както и ръкописа. Който лежи на умиране, няма вече желание да играе комедии.
— Ако Ваше Превъзходителство считате всичко това е вярно, мой дълг е да мълча.
— Това може да бъде вярно, а вашето съмнение ме учудва.
— Съмнението ми произхожда от това, уважаеми господине, че аз съм осведомен относно семейството дьо ла Рошфуко, както и относно това на дю Плеси. Освен това познавах много добре този човек. Той не беше луд, но един отчаян шегаджия. Никога не съм го виждал да пише и двадесет пъти ми е казвал, че не се е научил.
— Ръкописът му доказва противното. Неговият герб носи херцогско наметало. Но вие може би не знаете, че господин дьо ла Рошфуко е херцог и пер на Франция?
— Моля за извинение, уважаеми господине, известно ми е всичко това и дори нещо повече. Зная, че Франсоа VI имаше за съпруга госпожица дьо Вивон.
— Вие не знаете нищо.
Чрез този колкото прост, толкова и неучтив отговор аз се чувствувах осъден на мълчание. Със задоволство видях всички присъствуващи господа зарадвани от сполетялото ме унижение.
Един офицер каза, че умрелият бил красив, имал благороден изглед и голям ум и се показал така въздържан, щото никой не можел да предположи кой е. Един друг блюдолизец каза, че той бил винаги весел, любезен, услужлив, не се възгордявал пред другарите си и пеел като ангел.
— Той беше на двадесет и пет години — каза госпожа Сагредо, като ме погледна сурово — и наистина притежаваше тези качества. Вие трябваше да го забележите!
— Аз мога да ви опиша човека само такъв, какъвто съм го виждал. Винаги весел, често дори до безумие, понеже се премяташе презглава по странен начин, пееше весели песни и разказваше много истории и историйки за магьосничества, чудеса и духове, хиляди чудновати разкази, които увреждаха здравия разум и преди всичко с това предизвикваха смях у слушателите. Грешките му се състояха в това, че той беше един пияница, един мръсен, разюздан и свадлив човек и дребен измамник. Въпреки това аз го държах при мен, защото решеше косите ми по мой вкус и с дрънкането си ми даваше възможност да се обучавам в говоримия френски език, който не се намира в книгите. Той винаги ми казваше, че бил пикардиец, син на един селянин и дезертьор. Казваше ми също, че не знаел да пише и не е възможно да ме е заблудил.
Тъкмо бях казал тези думи, влезе бързо Кампореджио и съобщи, че ла Вальор още дишал. Генералът хвърли един многозначителен поглед върху мен каза, че бил възхитен, задето можел да се оправи.
— И аз също, уважаеми господине, но изповедта ще го принуди сигурно тази нощ да издъхне.
— Защо ще направи това?
— За да избегне от галерата, в която Ваше Превъзходителство бихте го изпратил, задето е нарушил изповедната клетва.
Избухна смях, старият генерал обаче сбръчка чело. След малко това събрание се разпръсна. Госпожа Ф., към чиято кола бях избързал, докато господин Д. Р. и предложи ръка, ме покани да се кача с нея под предлог, че вали. За първи път тя ми оказваше такава висока чест.
— Аз мисля също като вас — каза ми тя, — но вие направихте много лошо впечатление на генерала.
— Съжалявам, уважаема госпожо, но това не можеше да се избегне, понеже не можех да бъда неискрен.
— Вие бихте могъл — каза ми господин Д. Р. — да му спестите хапливата шега с изповедника, който щял да накара мнимия принц да почине.