Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Сър, ремъкът изглежда малко разхлабен.
Той побутна крака на Налус и капитанът го дръпна назад, за да може Маркус да стигне до катарамата на широкия кожен ремък.
— Можеш да не казваш нищо — промърмори Налус под нос. — Знам. Изглежда прекалено просто. Нещо не е наред.
Маркус кимна, завърши регулирането на ремъка и потупа коня по задницата, преди да се отдалечи.
Красус закрачи до него и те се отправиха към южния край на руините, където инженерите вече бяха започнали работа, подготвяйки за отбрана стената на стария град.
— Две мили не са достатъчни — изръмжа Красус.
— Да, сър — отговори Маркус. — Предполагам, че беше добра идея да заповядате на Максимус да отстъпи на четири.
— Не съм му заповядвал това — каза Красус, усмихвайки се леко. — Вие бяхте там.
Маркус изсумтя.
— Да, сър.
Маркус придружи Красус, докато той оглеждаше укрепленията и говореше с трибуна на инженерната кохорта. След това проведоха инструктаж на трибуните на Първи алерански, на които беше изложен бойният план за следващия ден.
Красус освободи офицерите от командната палатка и каза:
— Маркус, останете за малко.
Първото копие спря в очакване.
— Забелязахте ли сингуларите на сенатора?
Маркус се намръщи.
— Да, сър. Или по-скоро не, не ги забелязах.
— Опитвам се да си припомня кога за последен път ги видях. Мисля, че беше, когато все още бяхме близо до Отос.
Маркус кимна.
— Това е точно каквото си спомням и самият аз.
— Не е толкова трудно да се досетиш за каква работа някой би изпратил Наварис от Фригия — тихо каза Красус. — Ако нещо се случи с капитана, няма да го оставя просто така. И ще ми трябва помощта ви…
Отвън тръбите започнаха да призовават на оръжие. Раздадоха се викове на хора, ботуши тропаха по земята. Красус и Маркус се спогледаха, а след това излязоха от палатката, за да намерят Първи алерански в разгара на организиран хаос, предизвикан от неочаквания призив към оръжие.
Максимус се появи в галоп, конят му беше целият покрит с пяна и дишаше тежко. Той рязко отдаде чест на Красус и скочи от неспокойното животно.
— Заповядах да свирят тревога — каза той бързо. — Нямаме много време.
— Защо, Макс? — настойчиво попита Красус.
— Вие се оказахте прав. Беше твърде лесно — отговори Макс. — Канимите идват — поне две отделни формации се приближават към нас от североизток и от югоизток и ще се съберат тук.
— Врани — изруга Красус. — Колко са?
— Към момента поне тридесет хиляди — отвърна Макс.
Красус безмълвно го зяпна, а лицето му пребледня.
— Как? Как биха могли да имат толкова много в полето?
— Сър — изръмжа Маркус. — Няма значение как са го направили. Те са тук.
Красус стисна юмруци и после рязко кимна на Първото копие.
— Съберете и подгответе хората за преместване към подножието на хълма, за да засилят отбраната на палисадата — каза той рязко. — Рицарите останат на върха в резерв. Максимус, колко от твоите хора са тук сега?
— Не много — отговори Макс. — Повечето все още патрулират.
— Тогава поемаш задълженията на трибун на рицарите — каза Красус. — Действайте.
Макс отдаде чест и се отдалечи.
— Маркус… — обърна се Красус.
Първото копие се удари в гърдите в ясен поздрав.
— Да се заемаме за работа, сър.
Глава 42
Исана наблюдаваше как „Слайв“ приближава до доковете на Фелкоув, малко пристанищно градче на западното крайбрежие на Алера, на много мили южно от Фаундърпорт и Елинарх.
Мястото изглеждаше западнало, дъските на къщите му бяха износени от времето и измазани с катран. Съдейки по вида на доковете, можеше с една крачка от кораба да попаднеш в кръчма или в бардак, което по принцип беше едно и също.
Ерен стоеше до нея и се усмихваше.
— Не гледайте толкова притеснено, милейди — промърмори той. — Няма да останем тук достатъчно дълго, за да стане неудобно за вас.
Исана погледна Ерен и се усмихна.
— Толкова ли си личи?
— От около левга разстояние — отвърна Ерен. — Честно казано, и мен не ме интересува особено.
— Тогава защо избрахме тук да слезем на сушата? — попита Исана.
— Близо е до Мастингс — каза Ерен. — Легионите вероятно вече са там и дори ако още не са, Насаг почти сигурно е там.