Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Когато приключи, устата на Варг се отвори и езикът му се мярна за секунда-две.
— Сари е загинал от твоята ръка?
Тави се усмихна, гледайки към морето.
— Нямаше да се случи, ако Насаг не го беше манипулирал.
— Но ти си видял, че се случва — каза Варг, — и си използвал това преимущество?
— Да.
— И Сари е умрял от твоята ръка?
— Да.
— И тогава Насаг те е нарекъл гадара — изръмжа Варг.
— Аз имам една теория.
Ухото на Варг се обърна към него.
— Вашето нашествие с кораби е предизвикано от отчаяни обстоятелства — каза Тави. — Сари изгори корабите след акостирането. Възникна голям вътрешен разкол. Много шамани пристигнаха с флота и очевидно те бяха главните — Тави се намръщи. — И водеха със себе си цивилно население. Видях жени с деца.
Ноктите на Варг се впиха в парапета.
— Това не е нашествие на войски — каза Тави. — По-скоро прилича на колонизация.
— Не знам тази дума — каза Варг.
— Това е, когато изпращате група в нови земи. Те вземат със себе си всичко необходимо, за да започнат да създават собствена общност и да се заселят на ново място.
Варг размърда уши в знак на разбиране.
— След нощта, когато вордът нападна Първия лорд, Сари изчезна. Сега знаем, че той е бил изкаран от столицата с кораб и се е върнал в родината си. Тогава го търсихме няколко седмици, но така и не успяхме да го намерим — Тави с присвити очи погледна напред на запад — там, където беше домът на Варг. — Също така не успяхме да открием и вордската кралица.
Варг оголи зъби.
— Сари е плел интриги с ворда. Сигурен съм, че я е взел със себе си, когато е избягал. Сигурен съм, че той я е отвел в твоята родина и че там тя е получила свободата си. Мисля, че щом е разбрал какво се случва, той е взел заложници, за да си гарантира сътрудничеството на Насаг и неговите воини, взел е всичко, което е можел да вземе със себе си, и е избягал, като се е доверил на плана на Калар, за да има шанс за успех.
— Значи за всичко — изръмжа Варг, — е виновен Сари.
Тави кимна.
— Мисля — каза той тихо, — че твоят народ е в опасност. Затова Сари изгори корабите зад гърба си. Знаеше, че ако не го направи, Насаг ще се върне у дома, за да защитава родината си. И точно затова Насаг сега строи флот.
Варг мълчеше. Езикът на тялото му също не казваше нищо на Тави. Но минута по-късно той заговори.
— Ако това е вярно, алеранецо, тогава твоите врагове ще бъдат победени. По каква причина искаш да помогнеш на Насаг да се върне и да предотврати това, което може да се случи?
— Шегуваш ли се? — попита Тави. — Имам личен интерес. Ако вордът унищожи твоя народ, рано или късно те ще дойдат тук. Ако ви изпратя у дома, за да се биете с тях, ще стане едно от двете неща. Или вие ги побеждавате и в този случай Алера ще се сблъска с познат враг, а не с нещо още по-лошо. Или те ще ви унищожат, но като същевременно отслабят себе си, което ще улесни войната на Алера с тях. Във всеки случай на нас ще ни е много по-добре, ако хората ти напуснат.
Варг обмисли за кратко тази мисъл.
— Ако си прав, тогава ние имаме общ враг.
— Прав съм — каза тихо Тави. — Знам, че съм прав.
Канимът погледна Тави.
— Какво предлагаш?
— Връщам те на Насаг в Мастингс. Вие си достроявате корабите и заминавате.
— Толкова просто — каза той. — Не, алеранецо, не е толкова просто. Не е толкова почтено, както, ако се пролива кръв. Ти ще можеш ли да накараш вашите легиони да спрат? За да могат канимите да заминат?
Тави стисна зъби за момент, но се принуди да признае:
— Не съм сигурен.
— Тогава как ще действаш?
— Не съм сигурен — каза Тави. Той присви очи. — Все още не, но ще го уредя.
Варг не отговори.
Двете същества стояха редом и гледаха сянката на запад от тях. И изведнъж, без причина, на Тави му стана студено.
Глава 41
— Не ми харесва това, Първо копие — тихо каза Красус, — прекалено е лесно.
Те стояха на хълм сред руините на стар град, чието име отдавна вече беше забравено.
Най-вероятно градът е западнал, след като на няколко мили от него е изникнал процъфтяващият пристанищен град Мастингс — и в продължение на няколко века тук не е нощувал никой друг освен случаен пътник или преминаващи елени.