Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Развесели ме.
— Твърде лесно — весело се отзова Кайтай.
Арарис, също в плащ и качулка, приближи до Исана с чанта на рамо. Той й подаде чантата и Исана я взе, като докосна пръстите му със своите. Очите на Арарис за миг блеснаха и той наведе глава към нея.
— Готова?
Исана почувства внезапно весело трепване от страна на Кайтай, примесено с разбиране, след което тя промърмори саркастично:
— Да, тя просто изгаря от нетърпение.
— Кайтай! — отчаяно прошепна Исана, лицето й пламна.
— Всичкото това суетене около мъжете и отделните стаи. Аз можеше да живея в една стая с моя алеранец, а ти — с твоя. И всички щяха да са щастливи.
— Кайтай!
— Макар да вярвам, че тогава много неща биха отнели много повече време — каза Кайтай. Тя наклони глава и погледна Арарис с открито оценяващ поглед. — Той как е с езика?
Арарис изглеждаше значително по-потресен, отколкото когато червата му се бяха изсипали от корема.
— Кхрм, лейди — измърмори той. — Моля да ме извините.
И забърза надолу по трапа, насочвайки се към Тави.
Кайтай избухна в звънлив, сребрист смях.
— Алеранци, отнасяйте се към това по-просто.
— Ти нямаш срам! — възмути се Исана, но усети как устата й се разтяга в усмивка.
— Разбира се — съгласи се Кайтай. — Очевидно това е страничен ефект от факта, че съм неграмотна дивачка.
Тя замислено изду устни и погледна към Тави, който съсредоточено разговаряше с Ерен.
— Моят алеранец не знае.
— Така е — каза Исана.
— И ти би предпочела да продължи да е в неведение.
— Да.
Кайтай леко се усмихна.
— Имаше време след смъртта на майка ми, когато Дорога искаше да се среща с друга жена. Аз имах чувството, че той предава паметта на майка ми. Беше болезнено.
Исана леко трепна от усещането за непоправима загуба и самота, появило се в Кайтай. Загубата на майка й би трябвало да е оставила дълбоки рани в душата й, щом след толкова години предизвиква такива силни емоции.
— Сега го разбирам по-добре. Мама почина. Дорога не е длъжен да прекара остатъка от живота си сам. Но да мисля така беше прекалено трудно.
— Ще му кажа — каза Исана. — Когато главата му няма да е препълнена с други мисли.
Кайтай кимна.
— Тогава няма да се меся. Няма да излъжа, ако ми зададе директен въпрос, но и няма да привличам вниманието му към това.
— Благодаря ти, Кайтай.
Тя кимна и каза:
— Но не отлагай много. Следващият път, когато отседнем някъде, можем да се разположим много по-удобно.
Те слязоха заедно от кораба и се присъединиха към останалите, за да пресекат Фелкоув и да видят Ибрус, човека, когото Ерен спомена.
Бяха влезли в пристанището по залез и сега бяха на път да се окажат в пълен мрак. По улиците на Фелкоув на практика нямаше лампи. Малкото, които забелязаха, осветяваха близките до тях къщи и предприятия и явно бяха частна собственост.
Улиците представляваха мокри, кални пътеки, на които очевидно липсваше каквото и да е призоваване на камък или поне обикновена каменна настилка. От двете страни на улиците имаше канавки, по които сякаш се стичаше цялата мръсотия на Фелкоув, вонеше отвратително.
Когато влязоха в града, Варг сякаш стана с няколко инча по-нисък, раменете му станаха още по-високи, а главата му се притисна към гърдите. Често се извърташе настрани в опит да намери глътка чист въздух в това зловоние.
Само една улица се виеше от океана нагоре по стръмния хълм. Ерен ги заведе до последния завой към огромна сграда, която на пръв поглед изглеждаше доста респектиращо и можеше да бъде резиденция на съдия или някой провинциален граф.
Многото години излагане на дъжд и слънце бяха покрили някога белия й камък с петна, а повечето прозорци бяха избити. Това, което някога е било малка градина пред къщата, сега се беше превърнало в участък земя, обрасъл с плевели и толкова гъсти къпинови храсти, че те сами се задушаваха.
Ерен пристъпи до входната врата, извади нож и няколко пъти удари с дръжката по нея.
Вратата бе евтина, пострадала от атмосферните условия, но очевидно сравнително наскоро поставена и покрита с малки кръгли вдлъбнатини, които, както предложи Исана, са оставили хиляди други хора, чукали по нея с дръжките на кинжалите си.
Дълго време нищо не се случи.