Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Не трябва ли тогава да плаваме направо към Мастингс?
Гласът на Демос се вклини в разговора, когато капитанът мина по палубата.
— Канимите бяха доста категорични относно реквизирането на всеки кораб, който попадне в ръцете им. Предпочитам да запазя моя.
— Което прави Фелкоув единствената ни реална възможност — каза Ерен. — Канимите нямат представителство тук. Нещо, свързано с миризмата.
Исана вдигна вежди.
— Разбира се, не са го оставили напълно без надзор?
— Не — отвърна Ерен. — Те плащат на местен, ъ-ъ, бизнесмен на име Ибрус, за да реквизира кораби и да ги информира за всяко движение на военни кораби.
— Какво ще му попречи да предаде „Слайв“? — обърна се Исана към Демос.
— Той е алчен — отговори Демос. — Но не е самоубиец.
— Преди съм имал работа с него — добави Ерен. — Разумен човек е, доколкото това е възможно за неговия сорт хора.
Въжетата бяха хвърлени към пристанищните работници и мъжете бързо придърпаха „Слайв“ към кея. Исана забеляза, че до всяко въже на кораба имаше брадва с широко острие, най-вероятно с цел при нужда бързо да се отделят от кея.
Корабът акостира, Демос кимна на Ерен и му протегна ръка:
— Пристигнахме.
Ерен подхвърли кожена торбичка в дланта на Демос и кимна.
— Удоволствие е да работя с вас.
— Винаги обичам да работя с курсори — отговори Демос. — Плащат навреме и почти никога не се опитват да ме убият след това.
Тави излезе от пътническата каюта, въоръжен и облечен в броня. Арарис, облечен по същия начин, се появи след него. Тави се усмихна и кимна на Исана, пристъпи до трюма и изръмжа нещо на канимски. Ответно ръмжене се разнесе от дълбините на кораба, а след това Варг се появи през товарите врати.
Огромният каним сбръчка нос и изръмжа нещо, на което Тави отговори с лаещ смях. Варг сметна, че е под достойнството му да използва корабния трап. Той просто сложи едната си ръка на парапета и леко скочи долу на кея. Вярно, че „леко“ е относително понятие, помисли си Исана.
Всички пристанищни работници за миг замръзнаха, спряха работа и се облещиха във Варг. Здравият каним се протегна, после се прозя, нарочно демонстрирайки уста, пълна със зъби.
Хората бързо се върнаха към прекъснатите си занимания.
Когато Тави мина покрай Исана на път към трапа, тя го попита:
— Какво каза той?
— Че се радва да слезе от този кораб — отговори Тави. — И казва, че тук мирише на мокри хора.
Исана примигна.
— Аз… не разбирам — тя погледна към канима. — Това шега ли е?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Тави. Той хвърли кос поглед към Варг. — Но не мисля, че е. Извини ме.
Той слезе по трапа и застана до канима.
Кайтай се спусна по такелажа на кораба, преодолявайки последните няколко фута до палубата със скок. По време на пътуването косата й отново беше пораснала и сега бяла четина от къса, тънка коса допълваше дългата й грива.
Тя изпрати сияйна усмивка към един от моряците — мускулест млад моряк с пресен белег през брадичката. Мъжът забележимо потръпна и сякаш си спомни за спешни задължения, изискващи вниманието му някъде другаде на кораба.
Кайтай подхвърли на Исана:
— Само веднъж си свалих ризата, а тези алеранци кой знае защо си помислиха, че ги каня всички да се чифтосват с мен.
Исана хвърли поглед на оттеглящия се млад моряк.
— Ох, мила. Защо не каза нищо?
Кайтай сви рамене.
— Нямаше какво да се казва. Той направи предложение. Аз отказах.
Исана вдигна вежда.
— Разбирам. И къде точно отказът ти му пусна кръв?
— Ето тук — каза Кайтай и прокара пръст под брадичката. — И на още едно място, сега ще ти го покажа…
Тя започна да издърпва ризата си от панталона.
Исана въздъхна и сложи ръце върху ръцете на Кайтай.
— По-късно, скъпа. Сега нека просто да слезем от кораба.
Тя се усмихна на Кайтай и й предложи един от пътните плащове, които беше преметнала през ръка.
Кайтай взе плаща, очевидно доволна от себе си, и го метна на раменете си, покривайки забележимата си коса с качулка.
— Въпреки че не виждам смисъл в каквато и да е маскировка — каза тя. — Не и когато канимът е с нас.
Исана сложи собствения си плащ.