Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Може би просто трябва да влезем? — попита Тави.
— О, врани, не — бързо отвърна Ерен. — Лоша идея.
Той отново почука по вратата.
— Ибрус! — извика силно. — Трябва да говоря с теб и имам пари!
По дъските на пода в къщата се чуха стъпки, ставащи все по-ясни. Скоро вратата бе отворена от здраво момче в изцапана с храна риза.
Той имаше надвиснали вежди, тлъста шия и горна устна, от която някога е било откъснато парче, оставяйки зъбите му да се виждат във вечна усмивка.
— Зиги — усмихна се Ерен. — Ибрус вкъщи ли е?
Думите на младежа бяха неясни заради обезобразеното лице, но тонът му беше изненадващо топъл и мек.
— Вече е късно, Апий. Казвал ти е за режима си.
— Готов съм да му платя за загубеното време.
— И преди съм чувал такива обещания — отвърна Зиги.
Ерен хвърли две монети на едрия младеж и Исана видя проблясък от злато на светлината на самотната магическа лампа на входната врата.
— Готов съм да му платя за загубеното време — повтори Ерен с абсолютно същия тон като преди.
— Влезте — каза Зиги. Той сложи монетите в джоба си и ги заведе в гостната — просторна стая, която очевидно се използваше като приемна, с голям (и почти недействащ) фонтан в средата на басейн. Водата беше тъмна и застояла. Когато Варг се наведе, опитвайки се да се промуши през вратата, Зиги спря и се загледа в канима.
— Изчакайте тук. Ще отида да го доведа.
— Прекрасно — промърмори Тави, обръщайки се към Ерен, когато Зиги си тръгна.
— Помага да се постигне споразумение — каза Ерен.
— Апий? — попита Тави.
— В тази част на Империята всеки има поне два или три псевдонима. Ако не си подбереш два или три, никога няма да се впишеш.
— Ибрус — продължи Тави, — можем ли да му се доверим?
— Абсолютно — отвърна Ерен, — предвид ползите, които получава от това.
Тави кимна, оглеждайки тъмната стая.
— Не ми харесва това. Ако имаше друг начин гарантирано да получим коне…
— Няма такъв — твърдо каза Ерен.
Тави, продължавайки да се оглежда, изсумтя:
— Въпреки това.
Прозвучаха стъпки и се видя приближаваща светлина. Зиги носеше лампа в едната си ръка и тежка сопа в другата.
До него вървеше мъж. Беше с ръст, по-висок от средния, и добре сложен, гъстите му рижи коса и брада бяха прошарени с бели косми. Беше облечен в лека туника, каквито носеха сенаторите и най-претенциозните граждани, въпреки че дрехата му беше намачкана и окапана с вино — поне Исана се надяваше, че е вино.
— Апий — каза Ибрус и се прозя. — Току-що приключих с вечерните си развлечения и не мога адекватно да изразя колко ме дразни твоето присъствие.
Исана се улови, че внимателно изучава Ибрус. Въпреки че изглеждаше и говореше със скучен и леко раздразнен тон, истинските му емоции бяха напълно различни.
Той беше напрегнат. Страхуваше се.
— Ти си посредник, Ибрус — парира Ерен, — всеки иска да те види посред нощ или посред пожар. Има малка разлика.
— Някой ден твоят език ще ти донесе неприятности, Апий — мрачно каза Ибрус.
Ерен вдигна кесията и я разклати.
— Тогава предпочитам да дам това там, където няма да те притеснява. Трябват ми коне.
Ибрус се намръщи, завъртя очи и каза:
— Зиги.
Едрият младеж протегна ръка и Ерен му хвърли кесията. Зиги изсипа монетите на дланта си, погледна ги, върна ги обратно и с кимване на глава подаде кесията на Ибрус.
— Там няма да има голям избор — предупреди го Ибрус. — Свободните алеранци заграбиха всичко, което можаха.
— Какво ти остана? — попита Ерен. Двамата мъже започнаха да се пазарят за конете.
Докато те се пазаряха, Исана все по-отчетливо усещаше несъответствието между поведението на Ибрус и действителното му настроение. Вярно, в това нямаше нищо необичайно. В смисъл, че повечето хора могат да се прикриват доста добре.
В крайна сметка това беше признак на добър тон и показваше елементарна учтивост към другите. Но след опасните приключения в морето, където живееха левиатаните, чувствителността й на призователка на вода ставаше все по-фина, способна да различава детайли и нюанси с по-голяма и по-голяма яснота.
Емоциите на Ибрус бяха не просто умишлено потиснати реакции, които той предпочиташе да не показва. Той беше много притеснен, изпаднал в нетърпеливо очакване и все повече се страхуваше.