Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Вие чакате някого — рязко каза Исана.
Разговорът престана и всеки чифт очи в стаята се обърна към нея.
Тя не искаше да го казва на глас, но жребият беше хвърлен. Тя пристъпи напред, вперила поглед в Ибрус, и заговори отчетливо.
— Кого чакате, Ибрус? Защо нормална търговия с коне ви плаши толкова много?
— Нямам представа за какво говорите — отговори Ибрус.
Тави присви очи, после бързо се спогледа с Исана и каза:
— Ти се потиш, Ибрус. Дори в такава чудесна, прохладна вечер.
Арарис, който беше замръзнал, когато Исана започна да говори, рязко се завъртя. Едновременно с това мечът му излетя от ножницата и острието удари нещо, което изглеждаше като празен въздух.
Фонтан сини искри и пролята кръв излетя от нищото и се плисна по пода и разкошната дреха на Ибрус. Раздаде се болезнен вик и се появи мъж — висок, строен, облечен в броня и въоръжен с меч.
Острието на Арарис мина през бронята му като нож през масло, а зейналият дълъг прорез в стоманените звена беше допълнен от много по-страшна рана в плътта под тях.
Мъжът се свлече, крещейки, а мечът падна от ръцете му, докато се опитваше да задържи изсипващите се от корема му вътрешности.
Исана го позна. Това беше един от сингуларите на сенатор Арнос.
Което означаваше…
Раздаде се оглушителен грохот на разбиващ се камък и най-близката до отряда стена внезапно падна навътре, точно върху тях, унищожавайки всичко по пътя си.
Исана видя как Арарис отскочи назад към Тави и го изтласка извън падащите камъни. Самият Арарис се оказа погребан под купчина бял мрамор и закрещя.
Исана установи, че пада назад и разбра, че Кайтай я е хванала отзад за роклята и я вади извън смъртоносния дъжд мраморни парченца.
Ерен с ловко претъркулване се втурна напред, право към Ибрус, и като се изправи на крака, заби един от ножовете си чак до дръжката в гърлото му.
Зиги се завъртя към Ерен и скочи върху него, като притисна по-дребния мъж към пода. Той стисна гърлото на Ерен с двете си огромни ръце и Исана видя лицето на младия курсор да се налива с кръв.
Тя се обърна и се надигна на колене, след това посочи фонтана със застояла вода и призова Рил.
Струя вода излетя от басейна и се понесе през стаята. Тя се вряза в обезобразеното лице на Зиги и буквално се вкопчи в главата му, изпълвайки очите, носа, устата и ушите му.
Здравенякът пусна гърлото на Ерен и в паниката си безнадеждно се опита да махне водата, която покриваше лицето му.
Ерен се изви в дъга и отхвърли Зиги от себе си. Преди момчето да успее да седне на пода, Ерен извади още един нож и плъзна острото като бръснач острие по гърлото на Зиги.
Ужасът на младежа заля Исана, погребвайки я слой след слой, подобно на свлачище от някаква отвратителна, смрадлива кал. Влачеше я неумолимо в дълбините, усилен от връзката с умиращ човек, но тя продължи да държи водата на лицето му, докато движенията му не станаха бурни, а след това внезапно отслабнаха и страхът му изведнъж изчезна.
С ридание Исана разсея магията и с усилие започна да се изправя на крака, зовейки Тави. Но щом направи това, някой счупи лампата и фурията й за миг се издигна в огнен стълб и изчезна, оставяйки разрушената къща в пълен мрак.
Остриета се удариха със звън и искрите за миг озариха стаята, давайки възможност на Исана да види силуета на Арарис: краката му под коленете бяха затиснати с отломъци от стената, докато друг здравеняк от телохранителите на сенатора беше надвиснал над него с огромен чук във вдигнатите над главата ръце.
Исана изкрещя. Мракът отново изпълни стаята и тя не можеше да вижда целта си, затова направи първото, което й дойде наум. С помощта на Рил тя събра цялото съдържание на басейна и го стовари върху човека, който се канеше да убие Арарис.
Чу се плясък на огромна маса вода и изненадано възклицание. Още един проблясък на искри й показа мъж, проснат замаян на земята на няколко ярда от мокрия и кашлящ Арарис.
После някой сграбчи косата й в желязна хватка. Главата й беше издърпана назад, при което вратът й болезнено се изви, а нещо тънко и смъртоносно студено се притисна до гърлото й. Исана замръзна на място.
Тя и този, който я сграбчи, известно време стояха неподвижно в тъмното, докато накрая студен женски глас проговори:
— Възстановете осветлението и докладвайте.
Някой донесе две малки лампи и ги постави наблизо, така че Исана успя да разгледа стаята.