Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че е трябвало да укрепят това място — каза Маркус, — но се радвам, че ни го предадоха без бой.
— Точно така — съгласи се Красус, — можели са, били са длъжни. Но не са го направили.
— Канимите са добри войници — парира Маркус. — Но те не са перфектни, сър. Може да има няколко причини, поради които да не използват тази позиция срещу нас. Ако са допуснали грешка или просто не са успели да го укрепят навреме, толкова по-добре за нас.
— Звучи неубедително, Маркус — каза Красус, — и самият ти го разбираш.
— Неубедително ли, сър? — попита Маркус. — Само защото канимите са ни позволили да заемем позиция, която можем да укрепим, намираща се само на няколко мили отвъд пределите на собствената им дистанция за атака от града, който те трябва да защитават на всяка цена, като едва ни пуснат кръв от носа по време на оттеглянето им? Особено като се има предвид, че те знаят колко опасни сме в силна отбранителна позиция? — той изсумтя. — Какво неубедително има в това?
Около тях Първи алерански продължаваше да разчиства обраслите улици и полуразрушените сгради, проверявайки всичко, което се намира в периметъра на разрушените стени, които някога са обграждали града.
Двата легиона на Гвардията бяха преминали на позиции близо до града и в момента издигнаха палисади на върха на обикновени земни насипи като външен отбранителен периметър около основата на хълма.
Раздаде се тропот на препускащ кон и Максимус мина с жребеца си през нещо, което някога е било нечия всекидневна. Той скочи на земята и хвърли юздите около останките от комин, след което приближи до Красус и отдаде чест.
Красус върна поздрава.
— Е?
— Имаха разузнавачи, които да наблюдават хълма — каза Максимус. — Каними и конни бунтовници. Преследвахме ги, но не особено сериозно.
Красус кимна на брат си.
— Градът?
Очите на Максимус блеснаха.
— Видях го.
— Колко е зле?
— Три реда земни укрепления — каза Макс. — После нещо подобно на наскоро издигната външна стена около стените на самия град. И всички са заети от войски.
Маркус тихо подсвирна.
— Колко са? — попита Красус.
— Двайсет хиляди по стените — отговори Макс. — И без представа колко може да се крият зад тях.
Красус изплю.
— Страхотно.
— Добрата новина — каза Маркус — е, че поне правят това, което очаквахме, сър.
— При тези обстоятелства това едва ли е успокояващо — промърмори Красус. — С толкова много работна сила те имат повече от достатъчно ръце, за да възстановят руините и да ни накарат да се бием за тях.
— Може би си мислят, че не им трябва — каза Максимус. — Те и така вече ни превъзхождат числено. Ако смятаме да ги избием, ще трябва да се приближим към тях, и наличието на отбранителна позиция в тила няма да означава много, когато е на няколко мили назад.
Маркус безразлично изсумтя. Красус беше млад командир, но естествено усърдният му, разсъдителен ум беше склонен да потиска обичайната небрежност за лидер на неговата възраст. И то може би прекалено много.
Провеждането на военна кампания всъщност беше едно от най-сложните неща за правене, а изискванията за организация, логистика, комуникация и вътрешна политика често можеха да създадат необичайни и дори на пръв поглед нелепи сценарии.
Маркус добре познаваше уменията на Насаг, позволили му да оцелее на вражеска територия, напълно отрязан от каквато и да е помощ и при огромно превъзходство на противника в абсолютни числа. Само невероятно компетентно ръководство би могло да обясни това, но дори и най-блестящият генерал е ограничен в ресурсите.
Напълно възможно беше Насаг просто да е достигнал пределите им.
Освен това, призна Маркус, беше напълно възможно причината руините да бъдат отстъпени без бой далеч да не е безобидна.
— Планирайте въз основа на това, което той може да направи — каза Маркус. — Не от онова, което мислите, че смята да направи.
Красус погледна Маркус и рязко кимна.
— Добрата позиция, която ни отстъпиха тук, им позволява да знаят със сигурност две неща: къде да ни намерят и откъде ще тръгнем към Мастингс — той намръщено почеса върха на носа си. — Според нашите оценки той разполага с четиридесет хилядна войска, която да защитава Мастингс, нали?