Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Нито едни уши, освен твоите, не е чул това от мен.
— Понякога ми се струва, че всички освен мен знаят — изръмжа Тави. — Откога знаеш?
— От нощта, в която държа нож до гърлото ми.
— В онзи момент нямах голям избор — каза Тави.
— Можеше да пренебрегнеш своя дълг, но не го направи — Варг сложи огромната си лапа на борда на кораба и се загледа в морето. — Защо слезе след мен, когато паднах, алеранецо?
— Защото ти се съгласи да ме последваш — каза Тави.
— Можеше вече да съм умрял.
— Нямаше друг начин да съм сигурен, освен да се спусна долу и да видя.
Варг се подсмихна.
— Можеха да те убият.
Тави сви рамене.
— Но не ме убиха.
Варг се ухили.
— Уважавам силата на Гай. Уважавам интелекта му. Но най-вече го уважавам, че е разбрал какво означава да бъдеш лидер — той се обърна към Тави и внимателно склони глава напред по алерански маниер. — Точно както уважавам и теб, гадара.
Тави наклони глава в отговор.
— Яде ли?
Варг изгрухтя кратко и хрипливо, което отговаряше на смях.
— Научил си какво е необходимо, за да командваш воини — той явно беше удивен. — На тези моряци не им харесва да се приближават до мен. Не съм приемал храна от тях.
Очите на Тави се разшириха, когато си спомни, че Кайтай говореше за огромните рани на Варг и за интензивното призоваване, за да бъдат излекувани.
— Сигурно умираш от глад.
— Бил съм и по-гладен.
Тави се обърна към Варг и сложи останалите сухари до ръката-лапа на канима.
— Яж — каза той. — А аз ще се опитам да осигуря нещо по-съществено.
Варг взе сухар и го хвърли в устата си. Зъбите на канима сдъвкаха твърдия сухар така, сякаш е пресен хляб.
Той недоволно размърда уши, когато трохи изпаднаха между зъбите на дъвчещите му челюсти.
— Алеранците могат да бъдат по-издръжливи, отколкото си мислех — той наведе глава и изучаващо погледна Тави. — Лейди Исана — изръмжа той, — ако е уместно, бих искал да й предадеш, че се възхищавам на нейните способности.
— Защо смяташ, че това може да е неподходящо? — попита Тави.
Варг с нокти изчопли парче сухар, заседнало между зъбите му.
— Вашият народ има странни обичаи по отношение на брака и потомството. Мъжът може да е женен, но въпреки това ще търси други жени. Една жена може да е омъжена, но въпреки това би родила деца от друг мъж и ще се преструва, че те са от законния й съпруг, а съпругът също ще се преструва, че това са негови деца. Мъж и жена могат да сключат брак и да имат дете, но ако бракът не е регистриран както трябва, позорът ще падне и върху детето.
— Позор?
— Незаконороден. Чух, че го наричате така — отговори Варг. — Копеле. С теб, потомък на Дом Гай, се отнасят като с отхвърлен. Като със слуга. Не знам дали майка ти е заклеймена с позор или просто е неуместно да бъде призната. За мен такива неща нямат никаква ценност.
— Това е… сложно — отговори Тави. — Дори по алеранските стандарти. Но за теб не би било неуместно да й благодариш за помощта.
Варг оголи зъби и изръмжа.
— Нямам намерение да благодаря. Твоите хора се нуждаят от мен жив и здрав. Това не беше акт на милосърдие.
— Така е — каза Тави. — Избрах грешна формулировка. За теб не би било неуместно да изкажеш възхищението си от нейните способности.
Варг за миг замислено присви очи.
— Сред моите хора водачът на глутницата решава подобни проблеми.
Тави сложи ръка на дръжката на меча си и погледна в упор Варг.
— Тогава така и ще направя.
Канимът шумно въздъхна и ушите му трепнаха в съгласие, после той отново се обърна към морето.
— Така е добре.
Тави смени позата си с по-дружелюбна.
— Какво още е нужно?
Варг стисна лапи и изръмжа.
— Информация.
Тави обмисли за миг отговора си.
— Ще ти кажа каквото мога.
— От каквото имам нужда — възрази Варг.
— Ако бяхме с разменени роли и аз бях затворник във вашите земи, ти би ли споделил с мен цялата информация?
— Ако бяхме с разменени роли, алеранецо, кръвта ти отдавна щеше да е пролята — той забарабани с нокти по перилата, — и не. Не бих споделил информация с теб.
Той кимна.
— Кажи ми каквото можеш за моя народ тук.
Тави описа накратко случилото се през последните две години, без да навлиза в подробности за позициите на алеранските войски, техните възможности, придвижвания или уязвими точки.