Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Да, сър.
— Добре — каза Красус. — Да предположим, че той има тридесет хиляди, които ни очакват зад стените. Значи спокойно може да остави десет хиляди да чакат в полето, надявайки се да ни притисне между защитата на Мастингс и мобилните си сили.
Макс кимна.
— Ситуацията ще се обърне гадно и бързо.
— Но това не са достатъчно големи сили, за да ни разбият сами — каза Маркус. — Особено ако сме в укрепления.
— Което им дава още повече причини да не ни позволят да се укрепим тук без бой.
Макс се загледа в Красус за момент, след което заяви:
— Прекалено много мислиш.
Младият командир сви рамене.
— Не мога да си представя Насаг да стои спокойно зад стените си и да ни чака — каза Красус. — Може би планира да ни удари тук, преди инженерите да имат време да възстановят руините. Затова ще изпратя конни патрули на пет-шест мили около нас. Ако някой види нещо да се движи там, искам да го знам.
Макс кимна, удари с юмрук в гърдите и се насочи към коня си.
Но преди да успее да тръгне, се чу звукът на голям брой приближаващи коне и скоро пристигнаха сенаторът, капитаните на двата гвардейски легиона и най-близките им придружители.
Но без, забеляза Маркус, сингуларите на сенатора. Нямаше никаква следа от Наварис от Фригия или нейните колеги. Няколко здрави легионери от Гвардията стояха до Арнос, но не и неговата банда наемни убийци.
Маркус хвърли поглед към Красус, който изглежда също забеляза отсъствието им. Младият командир се намръщи и неспокойно почука с върха на пръста по дръжката на меча си.
— Капитан Красус — поздрави Арнос.
— Сенаторе — любезно отговори Красус и отдаде чест. — Добре дошли. Не очаквах да ви видя днес.
— Няма смисъл да губите време — отговори Арнос.
Това не му пречеше да го прави по-рано, помисли си Маркус, но на глас не каза нищо.
— Да, сър — съгласи се Красус.
Той продължи, като изложи на Арнос кратките факти, които бяха научили за Мастингс.
— Тъкмо щях да изпратя патрули, сър, ако искате…
— Добре — каза Арнос и кимна. — Дръжте ги наблизо. Не повече от миля или две. В противен случай ще ги загубим в сблъсъци с рейдърските групи и вражеските разузнавачи.
За миг Красус не отговори нито. После каза:
— Сър, с цялото ми уважение, бих искал да кажа, че смятам, че трябва да ги придвижим малко по-напред. Вярно, че рискът е по-голям, но ако противникът тръгне към нас, патрулите ще имат повече време да ни предупредят за приближаването му.
— Благодаря ви за предложението, капитане — отговори Арнос с равен тон. — Но противникът не счете за необходимо нито веднъж открито да се изправи срещу нас след последния ни сблъсък. Затова днес ни оставиха руините: разбират, че ще бъдат победени на открито, и искат да съхранят бойния си дух за отбраната на Мастингс. Ако наистина около нас се придвижват някакви сили, съмнявам се, че ще са многобройни. Канимите защитават своите кораби. Те няма да изпратят значително количество войска за второстепенни авантюри.
— Звучи логично, сър — отговори Красус, кимайки. — Но няма да ни навреди, ако наблюдаваме малко по-далеч.
— Пътят до Калар е дълъг, млади Антилус — каза Арнос, очите му бяха твърди, но в тона му се прокрадваше леко веселие. — Нашите конници ще ни бъдат полезни, когато се сблъскаме с реална заплаха в южната част на страната. Хайде да не ги прахосваме тук, а?
Лицето на Красус стана абсолютно неутрално. Той рязко кимна на сенатора и още веднъж отдаде чест.
— Да, сър.
После се обърна към Максимус и каза:
— Патрулите да се разположат на две мили. Не ме карайте да го казвам два пъти.
Максимус също отдаде чест и се отдалечи.
Маркус остана наблизо, докато Арнос заедно със своите капитани започна да обсъжда плана за предстоящата битка и докато Красус демонстрираше плодовете на цял живот подготовка за наследник на бащината титла. Въпреки че можеше да направи няколко предложения, младият мъж си държеше устата затворена, докато Налус неизбежно посочи някои от същите моменти. Красус незабавно щеше да предупреди Арнос да подходят разумно, а Арнос също толкова незабавно щеше да отхвърли предложенията му.
След повече от час съвещание те имаха план за атака срещу града, който даваше поне някакъв проклет шанс за успех.
Когато всички започнаха да се разпръскват, Маркус приближи до коня на Налус.