Гаснещ зрак [bg]

— Виж, това е признание! Кажи ми, моля, как го постигна?

Кратко видение размъти ума на Гризин, щом се видя отразен в едно счупено стъкло — излизаше залитащ от кървава касапница.

— Когато замахваме — каза той, — го правим от страх. Спомни си, ако благоволиш, всяко свое избухване, стъписването, след като си ударил, след като си нанесъл рана. Осъзнаването кара човек да се присвие от страх, да потуши вътрешните огньове. А с това първият страх умира, но само за да го замени нов — страхът от последствията от насилието ти. Два аргумента, но само един глас. Две причини, но само една реакция. Когато най-сетне разбереш това, приятелю, тогава гласът, който е страх, става крайно досаден. Повтаря се и с това доказва собствената си глупост, и ако от глупавите му думи си доведен до насилие, до отказ от всякаква сдържаност, тогава може да си само глупак. Глупак — повтори Гризин Фарл, — наивен и не особено прозорлив. Станеш ли глупав колкото твоя страх, оскърбяваш собствената си интелигентност и с нея — цялата вяра в себе си.

Силхас го гледаше съсредоточено.

— Азатанай, трябва да разбереш: цял един народ може да бъде погълнат от такъв страх.

— И той замахва, често срещу себе си — срещу близък, срещу съсед. Страхът в такова време е бясна треска, изгаряща всичко, което докосне. И да, той е изключително глупав.

— Представи си, азатанай, този страх, когато му бъде дадена силата, възможна в магията. Търсиш свят в пламъци.

— Където, навярно, ще преуспееш?

Силхас — на бледото му лице бе изписана тревога — отново се отпусна назад в стола.

— Върна ме, азатанай, към култа на зимата. Дано сезонът никога не свърши.

— Кога ще призовеш легиона Хуст?

Силхас примига, после сви рамене.

— Скоро, мисля. Нелепо е. Събираме паплач, въоръжена с безумно желязо, за да я хвърлим срещу най-добрата армия на владението.

— А Домашните мечове на Великите домове?

— Изненадан съм, че това те интересува.

— Домашните мечове не, честно казано — призна Гризин Фарл. — Но виждам, че нещо очаква легиона Хуст — твърде смътно, разбира се. Само лошо предчувствие, сякаш съдба някаква се оформя, бъдеще, все още невъобразимо.

— Като нищо може вече да са прокълнати — каза Силхас. — Легион, създаден в лудостта на владението ни. Никаква слава не може да се намери в това да излизаш от гробове, Гризин Фарл. Нито от дълбоки рудници или прясно изкопани могили. Какъвто и дух да е вложил Хуст Хенаралд в желязото от ковачниците си, убийството на три хиляди мъже и жени вече го опетнява. Значи, чудиш се защо все още се колебая да призова такава армия?

— Съдбата, която ги очаква, е извън теб, лорд Силхас.

— Нима? Кой ще я донесе тогава?

— Слаб съм в пророкуването — отвърна Гризин Фарл. — Все пак, макар да виждам само мъгла, чувам един глас и думи, изречени със заповеден тон.