Прокобата на Господаря Гад [bg]

Въпреки могъщите стонове на реката този звук се плъзна по кожата на Томас като докосване на слузеста лапа. Не можа да се стърпи и за да проумее какво сполетя Сол по сърцето, той се провря напред да надникне в ждрелото.

Хвана се здраво, за да потисне шемета, и видя какво бе разпалило яростта на Сол по сърцето. „Ех, Великане! Да убиваш…“ Пред него само двайсетина стъпки над водата имаше тесен път като изрязана лавица в стената на ждрелото. И по него с ритъма на невидимите тъпани от Гръмовръх излизаше цяла армия пещерни твари. Водени от Злотворни, редица след редица от гнусните същества се появяваха и тропаха по пътя с ненаситен блясък на лава в очите си. Хиляди вече бяха напуснали пещерите, но колоната още се точеше, като че Гръмовръх бълваше наведнъж всички скверни орди върху беззащитната Земя.

Сърцето на Томас се сви от болката на Великана. Не понасяше мисълта, че той и целият му народ могат да се простят с надеждата да намерят своя дом заради такива създания.

Убийството ли е единственият отговор?

Изтръпнал, той затърси с поглед как Сол по сърцето би се добрал до пътя и пещерните твари.

Имаше грубо оформени, хлъзгави стъпала по южната стена, които се спускаха от процепа. Срещу тях пък бяха стъпалата, които се изкачваха към канарите на ждрелото — сиви, проядени от стихиите и стари като камъка наоколо.

Морам се бе доближил и Томас чуваше гласа му, приглушен от рева на реката.

— Това е Древната наблюдателница в Коварното ждрело. Онази част от Първата закрила, в която е описано мястото, може да бъде разбрана лесно. Създадено е от изменниците, за да се крият и дебнат. Защото тук — в Коварното ждрело, Господаря Гад разкрил истината за себе си пред Върховния владетел Кевин. Тук нанесъл първия удар в откритата война, която завършила с Ритуала на оскверняването.

— Преди това Кевин Опустошителя се съмнявал в Господаря Гад, но не можел да стигне до причините. Презиращия не вършел зло, което Кевин би могъл да разкрие. Проявявал доверие към Господаря Гад, защото се срамувал от несправедливите съмнения. Накрая Презиращия осъществил кроежите си — Демондимите от Гръмовръх изпратили послание до Съвета на Владетелите. Молели Владетелите да дойдат в работилниците на знанията, където Демондимите давали живот на Злонравните, за да се срещнат с майсторите на знанието, които можели да споделят с тях тайната на незнайна сила.

— Явно Господаря Гад смятал да примами и Кевин, но Върховният владетел се усъмнил и не тръгнал. И пак се засрамил от подозренията си, затова изпроводил някои от най-верните си приятели и най-силни съюзници. Ето защо мнозина от Древните владетели се спуснали със салове по Реката на утехата през Анделейн към Гръмовръх. И сред тътена на вода в Коварното ждрело се натъкнали на засада от Злотворни. Всички били избити и труповете им били вкарани в бездната под планината. След това от катакомбите излезли армии като тази и Земята била въвлечена във война, за която никой не бил готов.