Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Минерва, струваше ми се, че единственият начин, по който можех да спестя на прекрасната си нова съпруга притесненията, беше да я отведа по-далеч и от двата вида хора — както от дълго живеещите, така и от ефимерните. На място, където щях да бъда такъв, какъвто съм, и нямаше да обръщаме внимание на различията между нас. Реших да постъпя по този начин още в деня, в който се оженихме.
Изглежда това бе най-добрият изход в абсолютно невъзможната ситуация, при това не беше толкова необратим, колкото скок с парашут. Ако започнеше да се чувства твърде самотна, ако й станеше противна гледката на грозната ми муцуна, можех да я върна сред хората докато още бе млада, за да си намери друг мъж. Имах предвид този вариант, Минерва, защото съм омръзвал достатъчно бързо на много от жените си. Договорихме се със Зак Бригс и се разбрахме да поддържаме връзка чрез Джон Меджи, за да може синът ми да е в течение как я карат „Бил Смит“ и младата даскалица. Не изключвах възможността някой ден да ми се наложи да напусна тази планета.
Но защо не помолих Зак да ни остави на самото място, където бях решил да живеем, и да разтовари всичко, което ни бе необходимо, за да избегнем по този начин дългото опасно пътешествие? Без да рискуваме да умрем от жажда, от зъбите на галоперите или от някаква друга опасност?
Минерва, всичко това беше много отдавна, и аз мога да ти дам пояснения само в техническа терминология от онова време. Анди Джей не можеше да се приземи на повърхността на планетата, той се разтоварваше на орбита. Неговата товарна лодка можеше да каца на всяко достатъчно голямо плоско място, но за целта се нуждаеше поне от ъглов радарен отражател, а за излитането му бе необходима страшно много вода. Капитанският катер бе единствената лодка на Анди Джей, която би могла да се приземи във всяка точка на планетата и после да излети без чужда помощ, стига да я управлява опитен пилот. Обаче нейната товароподемност беше около две пощенски марки, а на мен ми бяха необходими мулета, рало и много други неща.
Освен това аз се надявах да намеря изход от онези планини, а за целта първо трябваше да вляза в тях. Не бих взел Дора със себе си, ако не бях сигурен, че ще мога да я отведа до края на пътуването жива и здрава. Трябва да си призная и че исках да я изпитам. Нямаше да е беда, ако се окажеше, че не притежава необходимите качества за такъв живот; обаче щеше да е трагедия, ако го узнаех прекалено късно.
Така че ние не бяхме избрали сложния начин, а единствения възможен начин за онова място и време. Но аз не бих тръгнал на път, без да реша предварително какво да взема със себе си и без какво мога да мина. На първо място трябваше да уточня колко фургона са ми необходими. Много ми се искаше да взема три. В третия фургон бих сложил някои неща за удобство на Дора, инструменти за мен, повечко книги и за двамата, и — преди всичко! — готова едностайна къщичка, за да мога веднага да защитя бременната си жена от атмосферните условия.
Но за три фургона биха потрябвали осемнайсет мулета плюс резервните, тоест още шест, от което следва, че щеше да е необходимо да се отделя един и половина пъти повече време за животните, които трябваше да се поят, впрягат и разпрягат. Освен това, ако се увеличи броят на фургоните и мулетата, човек би изминавал по-малко разстояние за един ден, да не говорим, че на някои места в планините се налага фургоните да се отделят един от друг, за да бъдат прекарани през теснините, а и три фургона щеше да се налага да се разделят по-често, отколкото два. В такъв случай бе твърде вероятно да ни се родят три деца, докато пътуваме, вместо да сме достигнали целта си преди първото бебе да се появи на бял свят.
От подобно безразсъдство ме спаси простият факт, че по това време в Нови Питсбърг имаше само два фургона за продан. Така че успях да преодолея изкушението; в лекия фургон, с който бяхме дошли от „Търкулнат долар“, носех железария, която би ми стигнала за закупуването на три фургона, но реших да обменя допълнителното количество за други необходими вещи. Не можех да си позволя да чакам да ми направят трети фургон. Годишният сезон и бременността на Дора ме принудиха да побързам с тръгването.
Големи предимства имаше пътешествието с един фургон — класическият начин за семейно пътуване, използван от векове на не една планета, но обикновено при миграции, когато много семейства се придвижват заедно. Предвождал съм подобни кервани неведнъж.