Достатъчно време за любов [bg]

Когато съпругът й спря да пие, Дора искаше да последва примера му.

— Слушай, малко глупаво момиче — каза й той, — ти си бременна. Разбра ли ме? Как още да те убедя? Отделих четири литра, когато поихме мулетата, ти ме видя.

— Не са ми необходими четири литра, Удроу.

— Млъкни. Те са за теб, козата и кокошките. И за котките — на тях не им трябва много. Прелестна моя, за шестнайсет мулета четири литра вода са нищо, но вие, дребосъчетата, можете да изкарате дълго време с нея.

— Да, сър. А мисис Порки?

— О, тази проклета свиня! Ъ… ще й дам половин литър, когато спрем да нощуваме. Аз ще я напоя. Тя е в такова настроение, че като нищо може да разлее водата и да те захапе за палеца. После ще напоя и теб и ще те наблюдавам, за да съм сигурен, че си изпила всичко.

След дългия ден, неспокойната нощ и новия безкраен ден те най-после достигнаха до първите дървета. Тук беше почти прохладно, на Смит му се струваше, че вече усеща миризмата на вода, но самата вода още не се виждаше.

— Бак! Хей, Бак! Завивай!

Предводителят на мулетата не отговори; той беше мълчал през целия ден. Обаче все пак спря колоната, така че фургоните да са под ъгъл един спрямо друг, и нареди мулетата в удобен за разпрягане строй.

Смит извика кучетата и им нареди да търсят вода, а после започна да разпряга мулетата. Съпругата му мълчаливо се присъедини към него и се зае с дясната колона, докато той се занимаваше с тези от ляво…

Навярно Дора чете мислите ми, с благодарност си мислеше той. А сега, когато водата е някъде наблизо, къде да я търся? Да гадая? Или може би първо да огледам околността? Смит беше сигурен, че от тази страна на дърветата няма вода, трябваше да огледа района около подножието на хълма. Да оседлае Бюла? По дяволите, изглежда Бюла се чувстваше по-зле дори от самия него. Реши първо да разтовари коловете за оградата от втория фургон. Не беше виждал галопери вече три дни, което за него означаваше просто, че са с три дни по-близо до следващата си неприятност със зверовете.

— Дора, ако можеш, моля те, помогни ми.

Тя не отговори. По-рано мъжът й никога не я бе молил да му помага при изграждането на кошарата; тя се безпокоеше заради жаждата и изтощението му и си мислеше за онзи четвърт литър вода, който беше скрила за него. Как да го накара да я изпие?

Те още не бяха приключили с разтоварването, когато чуха развълнувания лай на Фриц в далечината.