Отровни думи [bg]

— Отново можехме да се видим с близките си — обади се Хана. — Бяхме изоставили толкова много, но пак можехме да си го върнем. Семейството и приятелите.

— Както и произведенията на изкуството, сребърните прибори и наследствените ценности — допълни Бовоар.

— Наистина ли смятате, че тези неща имаха значение? — попита жената. — Бяхме живели без тях достатъчно дълго. Липсваха ни хората, не вещите. Дори не смеехме да се надяваме. Бяха ни мамили преди. През лятото на шейсет и осма. И, разбира се, репортажите в западните вестници се различаваха от онова, което разказваха хората, останали в родината ни. Тук само слушахме колко прекрасно било това, което се случва. Показваха хора, които развяват знамена и пеят. Но братовчедите и лелите ми имаха други истории. Старата система беше ужасна. Корумпирана и жестока. Но поне беше някаква система. Когато се разпадна, не ни остана нищо. Вакуум. Хаос.

Гамаш леко наклони глава настрани, когато чу тази дума. Хаос. Отново.

— Беше ужасяващо. Биеха, убиваха и ограбваха хората, но нямаше полиция, нямаше съд.

— Идеално време за контрабанда — вметна Бовоар.

— Искахме да помогнем на братовчедите си да емигрират, но те решиха да останат — каза Рор.

— А леля, естествено, искаше да остане с тях.

— Естествено — съгласи се главният инспектор. — Щом не сте успели с хората, поне вещите?

След няколко секунди Хана кимна:

— Успяхме да изнесем някои семейни ценности. Майка ми и баща ми ги бяха скрили след войната и ни казаха, че трябва да ги пазим за размяна, за спазаряване, ако работите тръгнат на зле.

— Работите са тръгнали на зле — отбеляза Гамаш.

— Изнесохме ги и ги продадохме. За да можем да построим къщата на мечтите си — обясни домакинята. — Дълго се колебахме дали да постъпим така, но осъзнах, че и двамата ми родители биха ни подкрепили за решението. Онова бяха просто вещи. Домът е от значение.

— Какви бяха вещите? — попита Бовоар.

— Няколко картини, хубави мебели, икони. Къщата ни беше по-необходима от иконите — отвърна Хана.

— На кого ги продадохте?

— Търговец на антики в Ню Йорк. Приятел на приятел. Мога да ви кажа името. Приспадна си малка комисиона, но ни предложи добра цена — обясни Пара.

— Да, моля, бих искал да поговоря с него. Определено сте намерили чудесно приложение на парите. — Главният инспектор се обърна към Рор: — Занимавате ли се с дърводелство?

— Малко.

— А ти? — попита детективът Хавък, но момчето само сви рамене. — Искам да чуя отговор.

— Малко.

Гамаш се пресегна и бавно придвижи дървената стърготина по плота на стъклената маса, докато я избута до младежа. И зачака.

— Бях в гората и дялках — призна Хавък. — Когато приключа с работата, обичам да поседна и да подялкам. Действа ми разтоварващо. Дава ми възможност да помисля. Да се успокоя. Правя играчки и разни дреболийки за Чарлс Мъндин. Стария ме снабдява с парчета дърво. Показа ми как се дялка. Повечето от нещата ми не стават за нищо, просто ги изхвърлям или ги мятам в огъня. Но някои се получават добре. Тях давам на Чарлс. Защо ви интересува дали се занимавам с резба?