Отровни думи [bg]

— А когато пристигнали тук, Якоб предал партньорите си и избягал в гората. Но Рор намерил колибата му, когато се заел да разчиства пътеките.

Главният инспектор погледна към къщата. Криминалистите започваха методичната си работа. Скоро тайните на семейство Пара щяха да бъдат разкрити.

Гамаш имаше нужда да си събере мислите. Върна ключовете за колата на Бовоар.

— Ще сляза пеша.

— Шегувате ли се? — възкликна Жан Ги, за когото ходенето беше наказание. — Ще вървите няколко километра?

— Добре ще ми се отрази, иде ми се проветри мозъкът. Ще се видим в Трите бора.

С тези думи главният инспектор пое по черния път и помаха на Бовоар за довиждане. В ароматния есенен въздух жужаха няколко оси, но те не представляваха заплаха. Бяха дебели и мързеливи, почти опиянени от сладките сокове на ябълките, крушите и гроздето.

Витаеше особено усещане, сякаш светът всеки момент щеше да започне да се разлага.

Докато Гамаш вървеше бавно, познатите ухания и звуци останаха далеч назад и край него като че ли закрачиха Джон Пазителя, Лавина, която можеше да лети, и онова момченце от самолета на „Еър Канада“. И то летеше, а освен това разказваше истории.

На пръв поглед мотивът за убийството бе съкровището. Но Гамаш знаеше, че не е така. Всъщност мотивацията беше нещо невидимо. С убийствата винаги се оказваше така.

Това убийство бе продиктувано от страх. И лъжите, които страхът раждаше. Но на по-дълбоко ниво всичко се свеждаше до приказките. Легендите, които хората разказваха на света и на самите себе си. Митологията на хайда и тотемите, тази тънка граница между историите и истините. И хората, които падаха в пропастта. Мотивът за убийството беше приказката, която разказваха дърворезбите на Якоб. За Хаос и фурните, за планината от Отчаяние и Гняв. За предателството. И още нещо. Нещо, от което се страхуваше дори Планината.

А в сърцевината, както вече бе разбрал Гамаш, се криеха отровни думи.