Градината на Рама [bg]

Много хора се отделиха от тълпата и се завтекоха да заемат място край гредите, които възнамеряваха да използват като тарани. Точно в този момент на площада пристигна Никол Уейкфийлд с велосипеда.

Тя бързо слезе от него, пресече кордона и взе на бегом стъпалата, заставайки редом със съдия Мишкин.

— Хиро Кобаяши — извика в мегафона, преди тълпата да успее да я разпознае, — дойдох да ти обясня защо срещу Педро Мартинес няма да бъде повдигнато обвинение. Ще излезеш ли напред, та да те виждам?

Възрастният Кобаяши, който стоеше в единия край на площада, бавно прекрачи към основата на стълбището.

— Кобаяши-сан — започна на японски Никол, — бях много натъжена, когато научих за смъртта на дъщеря ти…

— Лицемерка — извика някой на английски и тълпата започна да роптае.

— Аз самата съм родител — продължи Никол — и мога да си представя какъв ужас е да преживееш смъртта на детето си…

— А сега — Никол превключи на английски и се обърна към събралото се множество, — нека да обясня на всички вас днешното си решение. Конституцията на Ню Идън гласи, че всеки гражданин има право на „справедлив процес“. При всички други дела в тази колония обвинението в криминално престъпление винаги е било последвано от процес, в който присъдата се произнася от независими и непредубедени съдебни заседатели. По делото на Мартинес обаче поради широката му разгласа, трудно може да бъде намерен дори един непредубеден съдебен заседател.

За малко свиркането и дюдюкането на тълпата я прекъсна.

— Нашата конституция — продължи Никол — не определя как трябва да се постъпи, за да се осигури „справедлив процес“, ако в делото не могат да участват равнопоставени съдебни заседатели. Нашите съдии обаче по конституция са упълномощени да прилагат закона и са обучени да решават дела въз основа на предоставените им доказателства. Ето защо предадох обвинителния акт срещу Мартинес на юрисдикцията на Специалния Съд в Ню Идън. Всички доказателства (а някои от тях изобщо не са ставали обществено достояние) ще бъдат претеглени много внимателно от него.

— Но ние всички знаем, че Мартинес е виновен — извика обърканият господин Кобаяши. — Той дори си призна, че е правил секс с дъщеря ми. Освен това знаем, че е изнасилил едно момиче и в Никарагуа, на Земята… Защо го защитавате? Къде е справедливостта за нашето семейство?

— Защото законът… — започна да отговаря Никол, но беше прекъсната от викове.

— Искаме Мартинес! Искаме Мартинес! — тълпата заприпява все по-силно, когато огромните греди, които след появата на Никол бяха оставени на земята, бяха отново вдигнати от хората на площада. Докато тази сган се мъчеше да насочи тарана, едната греда по невнимание се блъсна в паметника, който отразяваше придвижването на РАМА. Цилиндърът се разтроши и електронните части, които маркираха близките звезди, се разпиляха по паважа. Малката мигаща светлинка, която представляваше самата РАМА, се пръсна на стотици парченца.