Градината на Рама [bg]

Словото на защитата ме накара истински да се усъмня в американската правораздавателна система. Адвокатът представи делото като расистко гонение, описа Карл Тайсън като нещастен, беден чернокож, който е бил подведен под отговорност по косвени улики. Той страстно защитаваше тезата, че единственото, което Тайсън бил направил в онзи октомврийски ден, било да разнесе покупките. Някой друг, твърдеше адвокатът, някакъв неизвестен маниак се бил изкатерил през оградата на Грийнбриър, откраднал бижутата и убил Линда и децата.

През последните два дни на процеса жестовете и мимиките на съдебните заседатели ме убедиха, че Тайсън ще бъде обявен за невинен. Справедлив гняв помрачи разсъдъка ми. За мен не съществуваше никакво съмнение, че младият мъж е извършил престъплението. Не можех да понеса да бъде пуснат на свобода.

Всеки ден по време на процеса, който продължи шест седмици, аз се появявах в съдебната зала с малката си лекарска чанта. Отначало всеки път когато влизах, охраната проверяваше чантата, но след известно време, особено когато започнаха да ми съчувстват за силната мъка, момчетата просто ме пускаха да мина.

Два дни преди края на процеса летях до Калифорния под предлог да участвам в един медицински семинар, а всъщност за да купя нелегално пистолет, който се побира в лекарската ми чанта. Както и очаквах, в деня, когато трябваше да се произнесе присъдата, пазачите не ме накараха да я отварям.

При произнасянето на оправдателната присъда в съдебната зала настъпи врява. Всички чернокожи от балкона викаха ура. Карл Тайсън и неговият адвокат, евреин на име Ъруин Бернщайн, се прегърнаха. Аз вече бях готов. Отворих чантата, набързо сглобих пистолета и ги застрелях, всеки с по един изстрел.