Градината на Рама [bg]

Изразът на лицето на Накамура не се промени, но съскащият глас, с който заговори, изразяваше неудовлетворението му от прямотата на Кенджи.

— Забравил си японските норми на благоприличие, Уатанабе-сан. Страшно неучтиво е да започнеш делови разговор, преди да си направил комплимент на своя домакин за обстановката и да си се поинтересувал за здравето му. Подобна непристойност почти винаги води след себе си неразбирателство, което може да бъде избягнато…

— Съжалявам, — прекъсна го Кенджи със следи от нетърпение в гласа, — но най-малко ти си този, който може да ми дава уроци по учтивост. Освен това не се намираме в Япония, нито даже на Земята и сега нашите древни японски обичаи са толкова уместни, колкото дрехите, които си облякъл…

Кенджи нямаше за цел да засегне Накамура, но не би могъл да избере по-добра стратегия, за да накара противника си да разкрие своите истински намерения. Тошио рязко се изправи. За момент губернаторът си помисли, че ще вземе да изтегли меча.

— Добре — погледът на Накамура беше неумолим и криеше заплаха. — Да бъде както ти искаш… Уатанабе, ти изгуби контрола над колонията. Под твое ръководство гражданите се чувстват много нещастни и моите хора ми донасят, че широко се носи мълвата за сваляне на правителството и метеж. Ти претупа програмите свързани с климата и РВ-41, а сега твоята черна съдийка, след многобройни отлагания, оповести, че оня цветнокож изнасилвач няма да бъде съден от съдебни заседатели. Някои от най-тактичните колонисти, които знаят, че ти и аз имаме общо минало, ме помолиха да се намеся, да се опитам да те убедя да подадеш оставка, преди да се пролее кръв и да настъпи хаос.

Невероятно — помисли Кенджи, докато слушаше Накамура. — Този човек е полудял. Губернаторът взе решение да говори само когато се налага.

— Значи ти мислиш, че трябва да си подам оставката? — запита Кенджи след продължителна пауза.

— Да — тонът на Накамура придобиваше все по-властни нотки. — Но не веднага. Не по-рано от утре. Днес ще използваш правото си на върховна изпълнителна власт и ще отнемеш делото на Мартинес от Никол дьо Жарден Уейкфийлд. Тя очевидно е предубедена. Съдия Ианелла или Родригес, който е да е от тях, са по-подходящи. Забележи — той се насили да се усмихне — че не предлагам делото да бъде прехвърлено на съдия Нишимура.

— Приключи ли?

— Само още нещо. Кажи на Уланов да се оттегли от изборите. Няма никакви шансове да спечели, а ако неговата разколническа кампания, продължи, само ще затрудни още повече обединението ни след победата на Макмилън. Ние трябва да сме единни. Предвиждам сериозна заплаха за колонията от враговете, които обитават другия модул. Многокраките, дето ги мислите за „безобидни наблюдатели“, са техен челен отряд…