Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, разбира се, че не. Аз даже не знам паролата за влизане… Но не за това исках да разговаряме…
— Някой е… — с помощта на клавиатурата Ричард набързо въведе тестова парола и няколко секунди я изучава. — Поне пет пъти през последните три седмици… Сигурна ли си, че не си ти?
— Да, Ричард — отвърна разгорещено Никол. — Но ти пак се опитваш да смениш темата… Искам да ми кажеш ЗА КАКВО всъщност става въпрос.
Ричард остави Принц Хал на пода пред себе си и вдигна поглед към Никол.
— Все още не съм напълно готов да ти съобщя, скъпа — изрече след минутно колебание. — Моля те, дай ми няколко дни.
Никол бе объркана. Най-накрая лицето й просветна.
— Дадено, мили, ако става въпрос за сватбен подарък за Ели, ще изчакам с удоволствие…
Ричард се върна към работата си. Никол се отпусна върху единствения стол в стаята, който беше свободен. Докато наблюдаваше съпруга си, тя си даде сметка колко е изморена. Опита се да си внуши, че писъкът на птицеподобното е слухова халюцинация, предизвикана от изтощението й.
— Скъпи — обади се тя минута или две по-късно.
— Да — той вдигна поглед към нея от пода.
— Задаваш ли си някога въпроса какво всъщност става тук, в Ню Идън? Искам да кажа, защо бяхме така напълно изоставени от създателите на РАМА? Повечето колонисти си живеят живота, без дори да се сещат, че пътуват на междузвезден космически кораб, конструиран от извънземни. Как е възможно това? Защо например не се появи Орелът или някоя от другите също толкова изумителни прояви на тяхната превъзхождаща ни цивилизация? Тогава може би нашите дребни проблеми…
Никол млъкна, защото Ричард взе да се смее.
— Какво има? — попита тя.
— Това ми напомня един разговор, който водих с Майкъл О’Туул. Беше разстроен, защото не желаех да приема на доверие свидетелските показания на апостолите. Тогава той ми каза, че Господ би трябвало да знае, че ние сме неверници, подобно на Тома, и да програмира по-чести посещения на възкръсналия Исус.
— Но онази ситуация е била съвсем различна! — възпротиви се Никол.
— Нима? Това, което ранните християни са разказвали за Христос, е било точно толкова трудно за вярване, колкото нашето описание на Пресечната точка и дългото ни, разтеглено във времето пътешествие при относителни скорости… Много по-успокоително е за колонистите да си мислят, че космическият кораб е създаден от МКА като част от някакъв експеримент. Малцина от тях са толкова запознати с науката, за да си дават сметка, че РАМА далеч надхвърля нашите технологични възможности.
Известно време Никол остана мълчалива.
— В такъв случай нищо не може да ги убеди!
Беше прекъсната от трикратното избръмчаване, което означаваше смешно телефонно повикване. Никол се запрепъва през стаята, за да вдигне. На монитора се появи загриженото лице на Макс Пъкет.
— Тук пред центъра за изолация е доста напечено. Събрала се е гневна тълпа, може би седемдесет или осемдесет души, предимно от Хаконе. Искат да бъдат пуснати при Мартинес. Вече унищожиха два биота Гарсия и нападнаха други три. Съдия Мишкин се опитва да ги вразуми, но те са агресивно настроени. Очевидно преди около два часа Марико Кобаяши се е самоубила. Тук е цялото й семейство, включително и баща й…
За по-малко от минута Никол се облече в непромокаем костюм. Напразно Рихард се опита да я възпре.
— Решението беше мое — отвърна му, докато се качваше на колелото. — Трябва да съм там и да се оправя с последиците.
Спусна, се по инерция към главната велосипедната алея и после бясно завъртя педалите. Ако се движеше с максимална скорост, можеше да стигне до административния център за четири или пет минути (два пъти по-бързо, отколкото ако беше чакала влака през този час на нощта). Кенджи не беше прав. Още тази сутрин трябваше да свикаме пресконференция. Тогава можехме да обясним решението.
Почти сто колонисти се бяха събрали на главния площад на Сентръл Сити. Те обикаляха около главния вход на комплекса за изолация на Ню Идън, където бе затворен Педро Мартинес от момента, когато беше обвинен в изнасилването на Марико Кобаяши. На най-горното стъпало пред входа стоеше съдия Мишкин. Обръщаше се към гневната тълпа с мегафон. Двадесетина хуманоида, предимно Гарсия, но и няколко Линкълна и Тиасо, се бяха хванали за ръце и образуваха верига, за да попречат на тълпата да се изкачи по стъпалата до съдията.