Градината на Рама [bg]

— През следващите няколко месеца бях напълно вцепенен. Не можех да работя, не можех да ям. Хората се опитваха да ми помогнат — приятели, психиатри, други лекари, — но аз просто не можех да функционирам. Някак не можех да приема, че жена ми и децата ми са убити.

След по-малко от седмица полицията имаше заподозрян. Казваше се Карл Тайсън. Млад негър, двадесет и три годишен, разнасяше покупките от близкия супермаркет. Жена ми винаги пазаруваше чрез поръчки по телевръзката. Така че Карл Тайсън бе влизал в дома ни нееднократно, дори аз го бях виждал веднъж или два пъти. Сигурно знаеше как да се ориентира в къщата.

Независимо от замаяното ми състояние през този период, аз бях добре осведомен за хода на разследването. Отначало всичко изглеждаше толкова просто. Из цялата къща бяха открити отпечатъци на Карл Тайсън. Същия следобед той беше влизал в имота на клуба, за да разнася покупки по другите къщи. Повечето от бижутата на Линда липсваха, така че мотивът явно бе грабеж. Очаквах заподозреният да бъде осъден и екзекутиран по бързата процедура…

Скоро след това обаче следствието забуксува. Нито едно от бижутата не беше открито. Охраната беше отбелязала в регистъра влизането и излизането на Карл Тайсън, но престоят му в Грийнбриър възлизаше само на двадесет и две минути, време, което бе недостатъчно да разнесе покупките и да извърши обир и три убийства. На всичкото отгоре един прочут адвокат реши да поеме защитата на Тайсън и му помогна да подготви признанията си, които даде под клетва; там Тайсън обясни, че този следобед Линда го била помолила да размести някакви мебели. Това идеално обясняваше присъствието на отпечатъците из цялата къща…

Доктор Търнър млъкна и се замисли, а по лицето му се четеше болка. Ели нежно стисна ръката му и, той продължи:

— По време на процеса тезата на обвинението бе, че Тайсън е доставил покупките в къщата след обяда и след като е разговарял с Линда, установил, че тази вечер аз ще бъда на операция до много късно. Тъй като съпругата ми беше добродушна и доверчива жена, не беше невероятно да си е бъбрила с момчето, доставящо покупките, и да е споменала, че няма да се върна рано… Както и да е, според прокурора Тайсън се е върнал след като завършила смяната му в супермаркета. Изкатерил се е през каменната ограда около Грийнбриър и е минал през игрището за голф. После е влязъл в къщата с намерението да открадне бижутата на Линда докато всички спят. Очевидно жена ми го е изненадала, Тайсън се е паникьосал, убил е най-напред Линда, а после и децата, за да е сигурен, че няма да има никакви свидетели.

Независимо че. Тайсън не е бил забелязан да се връща в нашия квартал, тезата на обвинението беше толкова убедителна, че аз бях сигурен в присъдата „виновен“, която трябваше да постанови съдът. В края на краищата той нямаше абсолютно никакво алиби за периода, в който бе извършено тройното убийство. Калта по обувките му съответстваше на калта около потока, който е трябвало да пресече, за да се добере до задната част на къщата. Освен това два дни след убийствата той не се е виждал на работа. На всичкото отгоре при ареста у него е била намерена голяма сума пари в брой, за които твърдеше, че ги бил „спечелил на покер“.