Градината на Рама [bg]

Никол вървеше по плаж, огрян от яркото слънце. На около петдесет метра пред нея Ели стоеше до доктор Търнър. Беше облечена в булчинската си рокля, но младоженецът бе по бански костюм. Церемонията се извършваше от прадядото на Никол — Омех, който беше в зелена, традиционна роба.

Омех постави ръката на Ели в тази на доктор Търнър и започна да тананика една сенуфо мелодия. Вдигна очи към небето. Там самотно птицеподобно се рееше над него и крясъците му бяха в ритъм със сватбения химн. Докато Никол наблюдаваше полета на птицеподобното, небето притъмня. Изникнаха буреносни облаци, които скриха ясното небе.

Океанът започна да се пени, вятърът се усили. Косата на Никол, вече напълно побеляла, се вееше зад нея. Всред сватбеното тържество настъпи суматоха. Всички се затичаха навътре към сушата, за да избегнат надигащата се буря. Никол не можеше да се помръдне. Очите й бяха приковани върху един голям предмет, подхвърлян от вълните.

Предметът представляваше огромна зелена торба, подобна на пластмасовите чували, които са били използвани за събиране на градинските боклуци през двадесет и първи век. Торбата беше пълна и се приближаваше към брега. Никол искаше да направи опит да я хване, но се страхуваше от разбушувалото се море. Посочи торбата и завика за помощ.

Някъде горе отляво в полезрението й се яви дълго кану. Когато се приближи, Никол осъзна, че осемте пътници в него са извънземни същества, оранжеви, по-дребни от хората. Изглеждаха така, сякаш са направени от тесто за хляб. Имаха очи и лица, но не и тела. Извънземните приближиха кануто към голямата зелена торба и я взеха.

Оранжевите същества оставиха чантата на брега. Едва когато те отново се качиха в кануто и отплуваха в океана, Никол се приближи. Помаха им за довиждане и пристъпи към торбата. Имаше цип, който тя внимателно дръпна. Разтвори двете половини и пред погледа й изникна мъртвото лице на Кенджи Уатанабе.