Сянката на чинара [bg]

— Това е чек от застрахователната ти компания „Ленд Файър енд Кежуълти“, шайка мошеници и идиоти, така че повече да не си си купил полица от тях, ясно? Сто трийсет и пет хиляди долара. Цялата сума съгласно споразумението. Нито цент не е отклонен за адвокатски хонорари, така че си ми страшно задължен, приятел.

— Благодаря. Щом си толкова евтин, залавяй се за работа.

— Наистина ми дойде до гуша от този случай, Джейк. В понеделник ще ти помогна със съдебните заседатели, после се махам. Имам си и мои дела, които да губя.

— Прав си. Просто ела на избора.

Джейк знаеше, че Хари Рекс няма да пропусне почти нищо от свидетелските показания, а после щеше всяка вечер да се разполага в заседателната зала, да нагъва пица и сандвичи и да обсъжда какво се е объркало и какво евентуално ще се случи на другия ден. Щеше да подлага под съмнение всеки ход на Джейк, да критикува безпощадно и язвително Уейд Лание, да ругае отрицателните решения на съдия Атли, да ръси нежелани съвети под път и над път, да всява постоянна потиснатост, задето губят невъзможен за спечелване случай, и понякога да бъде толкова непоносим, че на Джейк да му иде да го замери с нещо. Но Хари Рекс рядко грешеше. Познаваше закона и неговите тънкости. Четеше хората, както други четат списания. Без да се набива на очи, той щеше да наблюдава съдебните заседатели, както те наблюдаваха Джейк, и съветите му щяха да бъдат безценни.

Въпреки доста категоричното нареждане на Сет Хъбард друг адвокат от окръг Форд да не печели от имуществото му, Джейк беше решен да намери начин да насочи някакъв хонорар към Хари Рекс.

Сет искаше неговото собственоръчно написано в последния момент завещание да издържи на всички предизвикателства. Хари Рекс беше изключително важен за постигането на тази цел.

Телефонът върху бюрото на Джейк звънна приглушено. Той не му обърна внимание.

— Ама защо тук вече никой не вдига телефона? — попита Хари Рекс. — Тази седмица звънях десет пъти, без да успея да се свържа.

— Порша е в съда. Аз съм зает. Лушън не вдига телефона.

— Само си помисли колко катастрофи, разводи и кражби пропускаш. Огромното човешко нещастие, което неистово се мъчи да пробие.

— Бих казал, че в момента сме затрупани с работа.

— Новини от Лушън?

— Тази сутрин нищо, но в Аляска е едва шест сутринта. Надали вече е станал.

— Сигурно сега се прибира. Голям глупак си, Джейк, да изпратиш Лушън. По дяволите, способен е да се напие, докато се прибира от тук до вкъщи, а дадеш ли му достъп до заведенията на летищата, хотелските барове и каквото още се сетиш, той ще се олее.

— Лушън намали пиенето. Смята да се яви на изпит и да си възстанови правата.

— За дъртия козел да намали пиенето означава да спре преди полунощ.

— Ти пък кога стана такъв трезвеник, Хари Рекс? Пиеш бира на закуска.

— Аз си знам темпото. Професионалист съм. А Лушън е най-обикновен пияница, това е.