Фурията на Първия лорд [bg]

Исана гледаше със страхопочитание как синът й, висок и горд, противопоставя волята си срещу защитената от фурии крепост и я превръща в развалини. Гледаше как врагът премина в настъпление, за да го убие, но вместо това намира собствената си смърт. Гледаше как легионите се придвижват към града и помитат ворда по пътя си. Гледаше как синът й хвърля предизвикателство в лицето на враг, който почти унищожи Алера… и излиза победител. Сърцето й заби по-бързо, изпълнено със страх, гордост, тревога и надежда.

Детето й. Детето на Септимус.

— Само ако можеше да го видиш, милорд — прошепна Исана и стисна очи, за да прогони внезапно появилите се сълзи.

— Трудно ли беше? — попита кралицата миг по-късно.

Исана потисна сълзите си с просто водно призоваване и отново отвори очи.

— Какво да е било трудно?

— Отглеждането на детето без помощта на половинката ви.

— Понякога — отговори Исана. — Но имах помощ. Брат ми. И хората от неговия холт.

Кралицата вдигна поглед от мъглата, която обгръщаше образа в езерцето.

— Значи това е колективно усилие.

— Може и да е — каза Исана. — Трудно ли ви беше?

Кралицата любопитно наклони глава.

— Да водите цялата тази орда без помощта на подчинени кралици — уточни Исана.

— Да.

— Нямаше ли да управлявате по-ефективно вашите воини, ако имахте помощта на повече кралици?

— Да.

— И все пак не сте ги създала.

Кралицата притеснено обърна младото си лице обратно към водата.

— Опитах — каза тя.

— Но не успяхте?

— Мога да ги създам — лицето на кралицата показваше недоумение и болка. — Но всички те се опитват да ме убият.

— Защо? — попита Исана.

За миг й се стори, че кралицата няма да отговори.

Когато все пак заговори, гласът й беше много тих.

— Защото аз се промених. Защото техните инстинкти им подсказват, че не действам по начина, по който трябва.

Исана усети тихата вълна на тъга и несподелена болка, идваща от кралицата. Тя трябваше да си припомни колко разрушения и смърт е донесло това създание на цяла Карна.

— Значи затова напуснахте Кания и се върнахте тук — внезапно каза Исана. — Вашите млади кралици са се обърнали срещу вас и вие сте избягала от тях.

Продължавайки да седи до езерцето, кралицата придърпа колене до гърдите си и ги обви с ръце.

— Не избягах от тях — отговори тя. — Просто отсрочих конфронтацията.

— Не разбирам — каза Исана.

— Континентът отвъд морето, наречен Кания, беше завладян — с тих и монотонен тон каза кралицата. — Но на моите деца ще им отнеме десетилетия, може би дори векове, за да се укрепят и напълно да усвоят новата си територия… да я направят непревземаема. Чак след като това стане и имат сигурен тил, те ще дойдат тук, за да унищожат мен и всички мои творения. И техните сили вече ще превъзхождат моите с порядък.