Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Без да губи нито секунда, разузнавачката стреля четири пъти един след друг, презареждайки бързо между всеки от изстрелите. Първите два куршума бяха изстреляни във втората й цел и служеха за отвличане на вниманието, а другите два — в най-големия пакет експлозиви, който самият Юги искаше да взривят в началото.
Сестрите удържаха на думата си и бяха готови при сигнала; но въпреки помощта им чаросплетниците успяха да прехванат първите два куршума и ги спряха във въздуха, преди да са достигнали до целта си.
Това обаче не бе достатъчно.
Мостът Сакурика избухна сред оглушителна експлозия, а по цялата му дължина изригнаха пламъци и дим. На всички страни се разхвърчаха горящи дървени късове и каменни отломки, които се посипаха като дъжд от шрапнели върху двете воюващи страни. Всички, които се намираха на моста по време на взрива, загинаха на мига, а обгорените и осакатените жертви бяха десетки. Тътенът от експлозията отекна из близките долини и хълмове и накрая се изгуби в нощта.
Първопричината за това опустошение отпусна пушката си и погледна към стърчащите дървени остатъци, които продължаваха да горят. Тя се замисли за миг дали да изрече няколко думи в памет на мъжа, когото току-що бе убила, но после си каза, че няма никакъв смисъл и остана безмълвна. В продължение на няколко секунди Номору наблюдаваше пламтящия дървен скелет, след което се изкатери нагоре по хълма и се изгуби сред войниците.
Зан тъкмо довършваше последния от Различните хищници, които се опитваха да се докопат до батареята, когато реката изригна в пламъци. Зад него отекваха гърмежите на мортирите и топовете, а катапултите им пригласяха със скърцането си. Вече бяха в безопасност — мостът най-накрая беше разрушен и врагът бе приклещен на северния бряг на Ко. Единствената алтернатива пред чаросплетниците беше да отстъпят и да потърсят заобиколен маршрут — пътешествие на стотици километри, защото на запад се простираше гората Ксу, а на изток — езерото Азлея — или да изчакат под безмилостните артилерийски залпове на врага, за да видят дали речните духове нямаше да се оттеглят по някое време.
В следващия миг обаче чу вика на мъжете около себе си и разбра, че чаросплетниците са пуснали в ход най-страшното си оръжие.
Те изникнаха иззад хребета на далечния хълм — черни сенки, по-тъмни от нощта, — но нажежените им очи светеха тъй ярко, че се виждаха от километри. Те пристъпваха бавно напред, а силуетите им ставаха все по-големи и заплашителни, докато не заприличаха на огромни обсадни кули.
Фека-корите. Шест на брой.
Мишани и Лусия стояха заедно на билото на хълма. Ръмеше слаб дъждец и студените капчици се плъзгаха по кожата им и се просмукваха в дрехите им.
— Юги е мъртъв — рече престолонаследничката. Очите й бяха затворени, а главата — наведена. Мишани погледна въпросително към Сестрата, която й кимна утвърдително. Известията за това, което се случваше, сякаш отскачаха от нея. Просто отбелязваше даден факт и толкова. Щеше да потъгува, когато можеше, ала Юги и бездруго не й беше кой знае какъв приятел.
— Фейа-корите идват насам — каза Мишани и вятърът мигом поде думите й и ги отнесе надалеч. Тя вдигна поглед към небето, където луните се приближаваха застрашително една към друга. Големи перести облаци се носеха стремително към точката, където нощните светила щяха да се срещнат, сякаш засмукани от невидима сила. Мишани почувства как сетивата й сякаш се огъват и се обтягат до краен предел — лунната буря щеше да се разрази всеки момент.
— Зная — отвърна Лусия.
Дъждът се усили, а вятърът зафуча още по-бясно. Скръбните стенания на фейа-корите ставаха все по-отчетливи с всяка изминала минута.
— Лусия… — прошепна Мишани.
— Не още — каза девойката.
— Вече са съвсем близо, Лусия.
— Не още.
Изведнъж въздухът бе раздран от чудовищен писък и Мишани потрепери; в следващия миг назъбеното копие на пурпурна светкавица озари нощта, а небето избухна от титаничен грохот. Вятърът нададе пронизителен вой, а дъждовните капки ги зашибаха болезнено. Лусия вирна брадичка нагоре, за да почувства цялата мощ на пороя, а високо над главите им луните оформиха неравен триъгълник, около който бясно танцуваха опърпани облаци.
Очите на престолонаследничката внезапно се отвориха.
— Сега — каза тя.
Двадесет и осма глава
Хората, които се намираха около Лусия, се отдръпнаха от нея с ужасени възгласи, когато девойката най-накрая призова духовете в пълната им мощ. Дори Мишани отстъпи назад, потресена от онова, което видя на мястото на престолонаследничката. Физически си беше същата, ала излъчването й вече не беше чисто и невинно, а демонично и даже зловещо. Въздухът бе натежал до такава степен, че едва се дишаше, и имаше вкус на желязо. Мишани се огледа наоколо и забеляза, че не само Лусия се беше променила; лицата на войниците изглеждаха злобни и изпити, а изрисуваните лица на Сестрите бяха изкривени от ненавист. Незнайни гласове шептяха кошмарни неща в ушите й, а във въздуха се носеха тъмни силуети. Присъствието на духовете изкривяваше възприятията, а историята не помнеше подобно стълпотворение на призрачни създания.