Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
В такъв случай как се е заразил Клещовръх?“
Внезапно Хък нададе удивен вик. Каа се завъртя към нея и погледна надолу към мястото, към което сочеше тя.
На окървавената палуба, където беше лежал Клещовръх, отчасти покрита с отвратителната слуз, сега двамата забелязаха някаква рисунка, издълбана в металната повърхност.
— Той… той… — заекна Хък. — Трябва да я е изрязал със зъби, докато е умирал! Бедният Клещовръх не е можел да ходи и да говори, но все още е бил в състояние да си движи устата, докато е лежал на пода!
Каа зяпна, отчасти поразен от силата на кхюинските челюсти и от находчивото — дори художествено — съобщение, оставено от бедното същество.
Рисунката представляваше лице — смътно хуманоидно, но някак диво, със слаби, хищни скули и малка, жестока уста. Делфинът незабавно го позна.
— Ротен!
Расата от коварни престъпници, успели да убедят група човеци, че са патрони на целия земянитски клан и единствени достойни за почитане богове.
И тогава си спомни! На борда на „Стрийкър“ имаше такова същество! Пленник, тайно качен на кораба в Ууфон. Ротенски господар на име Ро-кенн, отговорен за много престъпления срещу Шестте раси на Джиджо.
— Трябва да се е скрил на нашия кораб! — извика Хък. — Сигурно е излязъл и е убил бедния Клещовръх, за да се добере до вратата!
Каа се замисли за ужасните последици от тази възможност. Колкото и да беше способен, Ро-кенн не би могъл сам да организира бягството си. Трябва да му бе помогнал някой от екипажа на „Стрийкър“. Нещо повече, ако този ротен беше успял да се измъкне в Каззкарк, всичките им планове бяха в опасност.
„Успокой се — каза си той. — Ро-кенн не може да ни предаде на властите. Престъпленията, които е извършил на Джиджо, са по-ужасни от тези на преждевремците.
Да, но може да иде при някой от големите фанатични кланове или съюзи и да се опита да им продаде информацията за „Стрийкър“ и Джиджо. Най-малкото ще прати съобщение на другите ротени.“
— Най-добре да се помъчим да се свържем с Алвин и Ур-ронн — реши Каа. Хък за пръв път се съгласи с него.
Само че това изобщо не беше лесно. Като че ли всички телекомуникационни линии бяха задръстени от отчаян трафик. И положението още повече се влоши с поредната вълна субпространствени разкъсвания, която разтърси планетоида и отекна като огромна камбана.
Из дневника на Джилиън Баскин
Вселената е раздирана от трагедии. И все пак едва сега, когато тя изглежда се разпада, най-после започвам да откривам ироничната, ужасяваща красота на нейния космически замисъл.
Както се случи и при Многоизмерния свят, ние се оказваме заобиколени от внезапно опустошение, безкрайно по-мащабно, отколкото бих могла да си представя.
Далеч надолу виждаме огромни, игловидни обиталища, които се въртят около плътното ядро на огромна древна звезда и са направени така, че да издържат на мощните гравитационни вълни. Само че сега тези домове на трансцендентния клас проявяват признаци на краен стрес и външните им обвивки се отделят като крехки стари кожи — треперейки пред постоянните вълни от пространствени конвулсии, прииждащи в тази част от Галактика четвърта.
Според Сара и Ние това са симптоми на фантастично разкъсване, невиждано от четвърт милиард години насам.
Още по-ужасно е състоянието на огромната армада от „кораби-кандидати“, които придружават „Стрийкър“ и се спускат по сложни, пресичащи се спирали към онези игловидни монолити. Онова, което преди приличаше на тържествена процесия, триумфираща и изпълнена с надежди за сливането на два от великите класове на живота в славен съюз, бързо се превръща в хаос.
Гигантските кораби и сфери са разположени толкова нагъсто, че всяка вълна хипергеометрични конвулсии запраща редиците една към друга. Сблъсъците предизвикват ослепителни експлозии, унищожават безброй милиони и отклоняват още повече съдове от курса им.
И все пак, въпреки целия този ужас, само още няколко кораба се присъединиха към опита за бягство на „Стрийкър“ от този лабиринт, в търсене на сравнително безопасно убежище в дълбокия космос. Изглежда, че пристрастяването към Прегръдката на вълните е непреодолимо, щом веднъж си вкусил от неговата наслада. Като разгонени животни, неустоимо привличани от брачни територии, където знаят, че бушува пожар, повечето съдове продължават надолу във фунията, устремени към мечтаната Прегръдка.