Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Ето те и теб, значи — прошепна гласът иззад сенките.
— Ето те и теб, най-сетне.
Тя излезе на слънце и за миг присви очи, заслепени от ярката светлина. Стискаше празната бъчвичка за ябълкова ракия. Ермот беше увит като огърлица около врата й.
Шийми беше виждал змията и преди и вечно се питаше какви ли мъки ще изстрада преди да умре, ако го ухапе някоя такава гадина. В сравнение с Рия Ермот изглеждаше съвсем нормално. Лицето на старата жена бе хлътнало и главата й бе заприличала на череп. Кафяви петна покриваха тънката й коса и сбръчканото чело като армия нахални насекоми. Под лявото й око имаше струпей, а усмивката й разкриваше няколкото останали зъба.
— Не ти ли харесвам — попита тя. — Сърцето ти се вледенява, а?
— Н-не — възрази Шийми, но после му се стори, че не това е правилният отговор и се поправи: — Исках да кажа, да! — Богове, това звучеше още по-зле. — Вие сте толкова красива, сай! — изтърси най-накрая.
Тя избухна в беззвучен смях и пъхна празната бъчвичка в ръцете му с такъв замах, че едва не го събори по гръб. Пръстите го докоснаха само за миг, но това бе достатъчно да го накара да настръхне.
— А така. Казват, че делата красят човека. А това ми е достатъчно. Аха, напълно достатъчно. Дай си ми ракията, идиотче такова.
— Д-да, сай! Веднага, сай! — Той занесе празната бъчвичка до мулето, сложи я на земята, после освободи въжетата, с които беше привързана пълната. Усещаше как го следи с поглед и ръцете му отмаляваха, но накрая успя да освободи бъчонката. Тя почти му се изплъзна и за миг изстина от ужас, че ще падне на камъните и ще се разбие, но в последната секунда я задържа. Понесе я и за секунда осъзна, че змията вече не е на шията й, а се катери по ботушите му. Ермот го гледаше, съскаше и показваше двойния си комплект остри зъби в зловеща усмивка.
— Не прави разни движения, момчето ми. Не е добра идея. Днес Ермот е нервен. Сложи бъчвичката зад вратата, ей там. Твърде е тежка за мен. Поотслабнала съм напоследък.
Шийми се изви в кръста („поклони й се с най-добрия си поклон“ — заръча сай Торин и ето на, правеше точно това), свил вежди в болезнена гримаса, не смеейки заради змията, която още беше върху него, да отпусне гърба си, като премести крак. Когато се изправи, Рия бе измъкнала стар, оцапан плик. Беше запечатан с капка червен восък. Шийми потръпваше от мисълта, как ли е бил направен този восък.
— Вземи това и го занеси на Кордилия Делгадо. Познаваш ли я?
— А-аха — съумя да каже Шийми. — Лелята на Сюзан-сай.
— Точно така. — Шийми разтреперан посегна към плика, но тя го дръпна. — Не можеш да четеш, нали, идиотче?
— Не. Думите и буквите бързо изхвърчат от ума ми.
— Добре. Внимавай никой да не види туй писмо, инак ще откриеш Ермот да те чака под възглавницата ти. Виждам надалеч, Шийми, чуваш ли? Виждам надалеч.
Беше най-обикновен плик, но на Шийми му се стори някак тежък и особен, сякаш беше направен от човешка кожа, вместо от хартия. И какво ли пишеше Рия на Кордилия Делгадо? Шийми си припомни деня, когато видя лицето на сай Делгадо цялото в паяжини, и потрепери. Може това същото ужасно създание, на прага на гнусната си хижа, да е опънало онези паяжини.
— Ако го загубиш, веднага ще разбера — прошепна Рия. — Ако кажеш другиму, пак ще разбера. Не забравяй, сине на Станли, виждам надалеч.
— Ще внимавам, сай. — Може би ще е по-добре наистина да изгуби плика, но нямаше да го стори. Шийми беше малко сбъркан, всеки го казваше, но не чак толкова, че да не разбере защо са го повикали тук — не за бъчвата с ракия, а да отнесе това писмо.
— Искаш ли да влезеш за малко? — прошепна тя и посочи с пръст слабините му. — Ако ти дам малко гъбки — много специални, — мога да се превърна за теб в която си щеш.
— О, не мога — каза той, подръпна панталоните си и се усмихна така широко, сякаш кожата му се опитваше да изпищи. — Това глупаво нещо изсъхна миналата седмица, тъй си е.
В миг Рия се опули насреща му — това бе един от малкото пъти в живота й, когато искрено се озадачаваше, а после отново избухна в смях. Стискаше се за корема с бледите си като восък ръце и примираше от веселие. Ермот се стресна и запълзя към къщата върху плоския си зелен корем. Откъм вътрешността на къщата изсъска котка.
— Тръгвай — каза Рия, като не спираше да се смее. Наведе се напред и пусна три-четири монети в джоба на ризата му. — Махай се оттук, смешнико! И не се помайвай да зяпаш цветята!
— Не, сай…
Но преди да продължи, вратата се хлопна с такава сила, че от процепите между дъските се вдигна прах.
7
Роланд изненада Кътбърт, като към два часа предложи да се върнат в Бар Кей. Когато Бърт поиска да знае защо, Роланд кротко сви рамене и не каза нищо повече. Бърт погледна Алан и забеляза странно, замислено изражение на лицето му.